От всички цели, които президентът Доналд Тръмп си е поставил в своя втори мандат, нарушаващ нормите, целта за възстановяване на това, което той нарича „енергийно господство“ на Америка, може би е най-близо до реализация. Глобалният напредък към това, което администрацията на Байдън приветства като енергиен преход към бъдеще с нулеви емисии, до голяма степен е бил провален и, както „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, развитието в доминираното от САЩ Западно полукълбо все повече оформя глобалните енергийни пазари.

Резултатът няма да бъде точно такъв, какъвто Тръмп очакваше. По-голяма част от новото производство на петрол и газ вероятно ще дойде от Канада, Гвиана, Аржентина и Бразилия, отколкото от САЩ. Въпреки това, геополитиката на енергията се измества в посока Вашингтон, дори когато изглежда, че изкопаемите горива ще играят по-голяма роля, отколкото се надяваха защитниците на зеления климат.

От Арктическия кръг до Огнена земя политици от всички цветове са прегърнали лозунга на Тръмп „Сондирай, бейби, сондирай“. В Аржентина пропазарното правителство на президента Хавиер Милей ускорява разработването на шистови резерви, които някои сравняват благоприятно с американския Пермски басейн. Аржентина има потенциал да надмине по производство някои членове на Организацията на страните износителки на петрол, а инвестициите в тръбопроводите и преработвателните съоръжения, необходими за превръщането на страната в голям износител, напредват бързо.

В Гвиана офшорните платформи започват да произвеждат големи количества петрол, като износът се увеличава с 54% през 2024 г. до почти 600 000 барела на ден, а се очаква да се утрои до 2030 г., когато дневният производствен капацитет се очаква да достигне около 1,7 милиона барела. Новото петролно богатство превърна икономиката на Гвиана в една от най-бързо растящите в света.

Дори левите сили в Западното полукълбо приемат петрола и газа. Социалистическият президент на Бразилия Луис Инасио „Лула“ да Силва прави всичко възможно, за да насърчи растежа на изкопаемите горива в страната си. Прогнозира се, че държавната петролна компания „Петробраз“ ще увеличи производството си с една трета, достигайки 1 милиард барела годишно до 2030 г. Целта е Бразилия да се превърне в четвъртия по големина производител на петрол в света, а за да постигне това, лявото правителство е готово да отвори райони в близост до устието на Амазонка за сондиране.

Има дори една заслужаваща внимание канадска инициатива, като добродетелните либерали си запушват носовете и приемат производството на изкопаеми горива. Канада вече е сред петте най-големи производители на петрол и газ в света, но това не е достатъчно за премиера Марк Карни. Съпротивата от страна на коренното население и екологичните активисти е провалила проекти за нефтопроводи и разработване на нефтени находища. Канада произвежда по-малко нефт и газ, отколкото би могла, и е по-зависима от износа на изкопаеми горива за САЩ, отколкото би искала в ерата на Тръмп.

Зеленото лоби остава силно в Канада, а Карни иска да намали емисиите от нефтените пясъци в Алберта чрез улавяне на въглероден диоксид. Но Канада вероятно ще произвежда и изнася повече петрол и газ за по-дълго време, отколкото се очакваше по-рано. Работата по тръбопровод, способен да транспортира един милион барела петрол на ден до отдалечено пристанище в северната част на Британска Колумбия, може да бъде част от плана.

Всичко това се случва без традиционните гиганти в областта на изкопаемите горива в Латинска Америка. Производството на петрол и газ както във Венецуела, така и в Мексико е възпрепятствано от националистически предразсъдъци и корупция. Ако някоя от двете страни някога дойде на себе си, производството в Западното полукълбо ще се увеличи още повече.

С или без Венецуела и Мексико, Западното полукълбо навлиза в нова ера на производство на изкопаеми горива. Аржентина, Бразилия, Канада, Гвиана и САЩ повишават своите резултати, а новодошлите като Суринам (където богатите открития на нефт в морето привличат интереса на инвеститорите) ще дадат допълнителен тласък на производството в полукълбото. Този ръст ще намали влиянието на картела ОПЕК и ще предпази световните енергийни пазари от сътресенията в Близкия изток. Той също така ще създаде главоболия на Владимир Путин и ще укрепи основите на американската сигурност в един постоянно променящ се свят.

Енергийният бум в полукълбото също така ще забави глобалния преход от изкопаеми горива. Дори докато продължава с амбициозните си нови планове за сондиране, Бразилия е домакин на тазгодишната конференция на ООН по околната среда, COP30. Избраният от Лула да Силва представител на конференцията шокира активистите за климатичните промени, когато заяви, че политиката на Бразилия за сондиране може да бъде част от енергийния преход.

Засега цените, а не политиката, ще ограничават производството в полукълбото. Извличането на петрол от земята в Саудитска Арабия струва по-малко, отколкото фракингът в Патагония. Ценовите войни може да забавят новото производство, но няма да го спрат. Очаква ни енергийно изобилие.

Тръмп искаше да провали усилията срещу изкопаемите горива и да засили влиянието на Америка на световните енергийни пазари. С неочакваната подкрепа от Канада, Аржентина, Гвиана и Бразилия шансовете му за успех изглеждат добри. І БГНЕС

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.