„Ако можеш да запазиш хладнокръвие, когато всички около теб губят своето и те обвиняват за това...“ Тези редове от стихотворението „Ако“ на Ръдиард Киплинг ехтяха в ума ми на 8 юни, когато седнах с енергичния, но изглеждащ хладен и спокоен израелски премиер Бенямин Нетаняху за неофициална разговор в офиса му в Йерусалим. Последните удари на Израел срещу Иран все още не бяха нанесени и общоприетото мнение беше, че Биби, както приятели и врагове наричат най-дълго управлявалия премиер в историята на Израел, е поставен до стената.

Всички новини бяха пълни с информации, че израелският премиер е в конфликт с президента Тръмп. Критиците на Нетаняху посочиха, че Тръмп не е посетил Израел по време на последното си пътуване в региона, а страните от Персийския залив сключват сделки с американците, докато Израел на Нетаняху наблюдава отстрани.

Десетилетия наред популярността на Биби сред консервативните американци спомагаше за укрепването на позициите му сред израелските консерватори. Но това изглежда започна да се променя в началото на миналата седмица. От гласове от света на MAGA като Тъкър Карлсън се чуха хор от антиизраелски и анти-Нетаняху критики. Беше ли очевидната топлота на Тръмп към ядрено споразумение с Иран в стила на Обама знак, че американските републиканци хвърляха Биби под трамвая? Щеше ли Израел да изгуби историческа възможност да уреди сметките си с Иран, защото  Нетаняху беше управлявал неправилно отношенията на Израел с Републиканската партия?

На международно ниво общественото мнение се обърна срещу премиера и нацията, която той ръководи. Резолюции на ООН, заповеди за арест от Международния наказателен съд, демонстрации, антисемитски изблици в елитни университети и, най-наскоро, дипломатически усилия от страна на Франция да накара западните страни да признаят палестинската държава: много хора в страната и чужбина обвиниха Нетаняху за нарастващата изолация на Израел.

Междувременно в Израел нестабилното правителство на Биби изглеждаше на ръба на колапса. Религиозните партии, разгневени от неуспеха на правителството да възстанови освобождаването от военна служба на до 80 000 ултраортодоксални студенти от Йешива, заплашиха да разбият коалицията на премиера. Опозиционните партии бяха насрочили вот на доверие за 11 юни. Като че ли това не беше достатъчно, наказателният процес срещу него все още продължава. Когато се срещнахме, премиерът имаше пред себе си купчина съдебни протоколи с бележки. Благодарение на възвишената мъдрост на израелската наказателна система, премиерът трябва да раздели вниманието си между ръководенето на страната по време на война и редовното явяване в съда.

Има и още. Отношенията на Нетаняху с някои от най-висшите военни командири и разузнавателни служители в страната, хората, с които той трябва да планира и да действа по най-чувствителните въпроси, изглеждат почти непоправимо отровни. Разбунтувала се коалиция, прокурори по петите му, могъщи съперници, които искат да го свалят от власт, хладни отношения с Тръмп, нарастваща опозиция от Европа, скептични военни и разузнавателни ръководители и враждебна преса – малцина лидери по света са се сблъсквали с такъв натиск.

До края на седмицата Биби обърна сценария. Серията от военни удари разкри слабостта на агресивния режим на Иран и демонстрира военното и разузнавателно превъзходство на Израел в Близкия изток. Правителствената криза утихна. Тръмп похвали смелата атака на Израел. Както и в месеците след 7 октомври 2023 г., решителен министър-председател използва израелската военна машина, за да организира поредица от блестящи победи, които шокираха света, макар и да не го спечелиха.

Премиерът, спокоен и концентриран по време на разговора ни, не разкри никакви тайни. Аз си тръгнах, без да подозирам, че следващата война на Израел е само на няколко дни разстояние. Но видях човек, който беше по-скоро енергичен, отколкото отслабен от кризите около него.

През по-голямата част от кариерата си Биби е играл предпазливо. Подобно на Тръмп, той съчетаваше войнствена реторика с предпазливост в употребата на сила. Това се промени. Днес Нетаняху смята, че отчайващите времена изискват рисковани решения. Вярвайки, че иранският режим е мотивиран от неумолима омраза към Израел, виждайки как систематично събира ядрени и неядрени елементи на арсенал, който може да изтрие Израел от картата, и знаейки, че успехите на Израел са свели Иран до най-слабата му позиция от десетилетия, Биби започна кампания, която ще определи мястото му в историята и ще оформи бъдещето на нацията му.

Това е определящото решение в живота му. Войната е непредсказуема и ранните победи на Израел, макар и окуражаващи, не са гаранция за окончателен успех. Иран е отслабен, но остава най-страшният враг на Израел. Въздушната мощ на Израел, колкото и ефективна да е, може да не е достатъчна, за да постигне страната всичките си цели във войната.

В тази кампания Биби ще заслужи единственото нещо, за което знае, че няма да получи: искрената подкрепа на Запада. Сигурността на Америка ще бъде подсилена, ако той спечели, и сериозно подкопана, ако се провали. Да се надяваме, че ще победи. Китай и Русия ще следят внимателно развитието на събитията. І БГНЕС

--------

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.