Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху реализира близо 20-годишната си закана за мощен удар срещу Иран, докато американският президент Доналд Тръмп предупреди Техеран за още по-"жестоки" атаки, ако не се върне на масата за преговори.

При най-мащабната си военна операция срещу Иран досега, Израел нанесе удари по около 100 цели — включително ядрени обекти и командни центрове на иранските въоръжени сили. Загинаха началникът на генералния щаб, водещи учени, свързани с ядрената програма, и други високопоставени фигури.

Операцията съвпадна с планирани преговори между САЩ и Иран в Оман в неделя, чиято цел бе постигане на ново споразумение по ядрената програма на Ислямската република.

„Много сме близо до добро споразумение“, каза Тръмп пред журналисти в четвъртък, само часове преди новината за израелските атаки да стане публична.

„Не искам те (израелците) да влизат, защото мисля, че ще провалят всичко“, добави той.

На следващия ден Тръмп вече не показваше тревога. В своята платформа Truth Social той призова Иран да сключи сделка:
„Вече има много смърт и разрушение, но все още има време този кървав конфликт да бъде спрян, преди следващите — още по-брутални — удари да бъдат нанесени.“

„Подходящ момент“
Нетаняху, който винаги е отхвърлял идеята за диалог с Иран, игнорира първоначалните предупреждения на Вашингтон и се възползва от тектоничните промени в Близкия изток след началото на войната в Газа през октомври 2023 г.

„Съмнявам се, че Израел би действал, ако САЩ категорично му бяха забранили“, заяви пред АФП Менахем Мерхави, експерт по Иран от Еврейския университет в Йерусалим.

Според него времето на удара е логично, тъй като Израел систематично е отслабвал иранското влияние в региона през последната година и половина, особено сред подкрепяните от Техеран милиции и съюзници.

Нетаняху разкри, че е „разпоредил“ атаката срещу ядрената програма месеци по-рано:
„Необходимо бе да се действа, и аз определих краен срок за изпълнение — края на април 2025 г. По редица причини обаче това не се случи.“

Неговата обсесия с Иран предшества войната в Газа и се корени в събитията от 2005 г., когато тогавашният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад предизвика международен скандал с призив Израел да бъде „заличен от картата“. Тогава Нетаняху, в опозиция след първия си премиерски мандат (1996–1999), определи иранската ядрена програма като „сериозна заплаха за бъдещето“.

„Израел трябва да направи всичко възможно, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие — дори това да означава директни удари, както в Ирак през 1981 г.“, заяви той тогава.

Въпреки че Иран последователно отрича да се стреми към създаване на атомна бомба, след завръщането си на власт през 2009 г., Нетаняху многократно отхвърля уверенията на Техеран и настоява за „военна опция“.

През 2015 г. той нарече споразумението на Съвета за сигурност на ООН с Иран „историческа грешка“. А когато през 2018 г. Тръмп изтегли САЩ от сделката, Нетаняху аплодира решението му.

В отговор Иран постепенно прекрати спазването на ангажиментите си, обогатявайки уран до почти нужните нива и в безпрецедентни количества — нещо, което Нетаняху използва като оправдание за по-силен натиск срещу ядрената програма.

„Пренареждане на Близкия изток“
През цялото време израелската разузнавателна служба „Мосад“ работи тайно за подкопаване на ядрената програма на Иран.

От началото на войната в Газа, Нетаняху неведнъж е заявявал, че цели „да пренареди Близкия изток“.

В края на 2024 г. Израел нанесе сериозен удар на иранската „ос на съпротива“, като парализира военните възможности на ливанската групировка „Хизбула“. Падането на сирийския президент Башар Асад — друг важен съюзник на Иран — допълнително затвърди регионалната доминация на Израел, който остава единствената ядрена сила в региона, макар и неофициално.

Ключов обрат настъпи след като Иран изстреля 200 ракети срещу Израел през октомври 2024 г. Израел отговори с директни удари в дълбочина на иранска територия — нещо изключително рядко. Тогавашният министър на отбраната Йоав Галант заяви, че това „променя баланса на силите“.

През февруари 2025 г. Нетаняху каза на американския държавен секретар Марко Рубио:
„С подкрепата на администрацията на Тръмп, нямам съмнение, че можем и ще довършим започнатото.“

Според Дани Цитриноуиц от Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив, Тръмп най-вероятно гледа на Израел като на инструмент в реализирането на собствените си цели:
„Той вярва, че колкото по-слаб е Иран, толкова по-лесно ще е сключването на ядрена сделка.“

Холи Дагрес от Вашингтонския институт за близкоизточна политика обаче смята, че администрацията на Тръмп сериозно подценява Иран:
„Ако мислят, че ще проведат шести кръг от преговори в Оман тази неделя, значи изобщо не разбират как функционира Ислямската република.“ | БГНЕС, АФП