След като иранската противовъздушна отбрана е разрушена, съюзниците са отстранени, а арсеналът от ракети намалява, теократичните лидери на страната са изправени пред перспективата да се подложат на по-строги преговори за ядрената си програма като единствен изход от влошаващата се ситуация.

Следващите стъпки на Иран могат да определят дали режимът на аятоласите ще преодолее тази вероятно най-сериозна криза след войната с Ирак през 80-те години на миналия век. Техеран гледа на преговорите като на възможен изход, начин да спаси лицето си и да запази теокрацията си, твърдят дипломати и анализатори.

Иран отмени преговорите със САЩ по ядрената сделка, насрочени за неделя (22 юни), но със засилването на израелските атаки Техеран дава знак, че е отворен за дипломация. Президентът Тръмп също заяви, че иска да сключи сделка и войната да приключи. На 16 юни той потвърди, че Иран е установил контакт с него чрез посредници.

„Те биха искали да разговарят, но трябваше да го направят преди това“, каза републиканецът на срещата на върха на Г-7 в Канада. По-късно Тръмп заяви, че ще напусне срещата един ден по-рано, за да се справи с кризата в Близкия изток.

Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив, притеснени от евентуална регионална война, лобираха пред Тръмп да окаже натиск върху израелците да спрат кампанията си. Иран заявява, че е готов да се върне на масата за преговори, ако Израел прекрати атаките си.

„В бъдеще, ако агресията спре, е очевидно, че ще бъде подготвена почвата за връщане към дипломацията“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред чуждестранни дипломати в Техеран.

Но израелски служител заяви, че Тръмп не е оказвал натиск върху израелците да спрат военната си кампания. „Тръмп не ни казва да спрем“, каза министърът на финансите Безалел Смотрич.

Макар че Иран е отслабен от атаките, все още не е ясно доколко е склонен да направи компромис по отношение на обстоятелствата или същността на преговорите.

Високопоставени ирански служители публично изразиха недоверие към Тръмп и отхвърлиха твърденията му, че САЩ не са участвали в нападението на Израел срещу Иран. Въпреки това те също така внимават да не нападат остро администрацията на Тръмп, както осъждат Израел, опасявайки се да предприемат каквито и да било мерки, които биха могли да провокират САЩ към конфронтация.

„Те нямат друг избор, освен да държат вратата отворена за дипломатическо решение“, каза Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в базирания в Лондон мозъчен тръст „Чатъм хаус“.

"Независимо дали им харесва или не, това включва Съединените щати и администрацията на Тръмп. Те трябва да бъдат доста внимателни, да не са прекалено подстрекателски настроени", добави Вакил.

Израел също трябва да бъде предпазлив по отношение на неочакваните последици от военната си кампания, като например потенциалното окуражаване на твърдолинейните привърженици в Иран, които подкрепят ядрения паритет с Израел като единствено възпиращо средство срещу бъдещи атаки. Това може да предизвика надпревара за създаване на ядрена бомба, когато Иран има възможност, при условие че ядрените му съоръжения оцелеят след израелските атаки.

От 13 юни насам израелски военни самолети и ракети нанесоха щети на инфраструктурата на иранския режим, като поразиха ирански ядрени обекти, ракетни установки, петролни и енергийни съоръжения и правителствени сгради. Израел е убил висши ирански военни командири и ядрени учени.

Режимът в Техеран изглежда все по-уязвим. Пътищата от иранската столица са задръстени от бягащи от града хора. На 16 юни взривовете можеха да се чуят на живо по иранската държавна телевизия, тъй като Израел разшири мишените си, включвайки сгради в Техеран.

„Иран няма да може да се мери с Израел от военна гледна точка“, казва Майкъл Сингх, старши сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Така че той ще търси други предимства“.

Преди четири месеца високопоставени ирански служители връчиха на върховния лидер, аятолах Али Хаменей, бяла книга, в която се предвиждаше плашещо бъдеще за страната.

Документът предвижда сценарий, при който Израел ще нанася въздушни удари по иранската ядрена програма, а Вашингтон ще упражнява „максимален натиск“ под формата на санкции. Въпреки това, според хора, които са се запознали с бялата книга, се предвижда в някакъв момент да се развият и преговори със САЩ за ядрена сделка.

Хаменей и неговите висши съветници никога не са очаквали, че Израел ще започне въздушни удари в мащабите, които наблюдаваха през последните дни, докато преговаряха с американците. Според европейски и арабски представители Арагчи е казал на дипломатите, че са били измамени от Тръмп и специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, че преговорите ще предотвратят удара.

Иранците са заявили частно, че биха могли да бъдат отворени за възобновяване на преговорите, стига Тръмп публично да заяви, че не подкрепя израелските удари. „Частното съобщение не е достатъчно; правителството на САЩ трябва да осъди нападението над ядрените съоръжения и изрично да се оттегли от този конфликт, за да докаже добрите си намерения“, заяви иранският топ дипломат.

Той каза, че Иран би приел само споразумение, което му позволява да обогатява уран. Арагчи обвини Израел, че нанася удари по Иран, за да попречи на продължаването на ядрените преговори.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че ударите са били необходими, за да се попречи на Иран да създаде ядрено оръжие. Повечето западни експерти са съгласни, че Иран не е конструирал бомба, но е напредвал и е можел да я създаде след няколко месеца. Малко вероятно е Израел да приеме каквото и да е възобновяване на преговорите, ако обогатяването на уран остане на масата.

Някои израелски анализатори разглеждат готовността на Иран да се върне на масата за преговори като тактика за протакане. Според тях Тръмп трябва да изчака, докато Израел постигне решителна победа, което ще му даде повече възможности за влияние.

„Те се опитват да вбият клин между САЩ и Израел“, каза Авнер Голов, бивш старши директор по външната политика в израелския Съвет за национална сигурност. „Опитват се да накарат Америка да принуди Израел да спре и да спечели време за дипломация“.

Колкото по-дълго продължават израелските атаки, толкова повече иранският режим ще бъде отслабен във военно и икономическо отношение. Режимът може да се сблъска и с несъгласие в собствените си редици заради погрешна оценка на стратегията на Израел и неговите възможности.

Ако дипломацията не сложи край на войната в скоро време, Иран може да реши да разшири конфликта в регионален план, смятат Сингх и други анализатори. Блокирането на Ормузкия проток, например, вероятно ще предизвика голяма криза в доставките на петрол, рязко повишаване на цените и спад на световните фондови пазари.

Това би могло да „създаде по-голям натиск“ върху САЩ и страните от Персийския залив, каза Сингх, за да „наложат дипломатически изход“. Но също така може да накара САЩ да се включат по-пряко във войната.

„Иран все още има трудни и опасни ходове, които може да направи пред себе си, и засега се опитва да избегне заемането на тези позиции“, каза Вакил.

Засега Тръмп се опитва да използва израелските удари, убеден, че иранците са отслабени и са готови да се съгласят на отстъпки, особено по отношение на спирането на обогатяването на уран.

Но експертите, които следят Иран от десетилетия, казват, че е малко вероятно Техеран да се откаже от каквато и да е възможност за обогатяване на уран, въпреки отслабеното си състояние.

„Те знаят, че Тръмп има желание да сключи сделка“, казва Али Ваез, директор на проекта „Иран“ в Международната кризисна група. „Но е малко вероятно да се върнат назад, за да му угодят, за да не се потвърди, че са отчаяни.“

„За иранците единственото нещо, което е по-опасно от тяхна гледна точка от това да страдат от бомбардировките на Израел, е да се предадат на условията на Америка“, добави той.

--------------------

Сударсан Рагаван и Беноа Фокон, „Уолстрийт Джърнъл“