„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв!"

„Най-добрият ни българин" е точен цитат на Данаил Христов Попов, който е един от най-близките съратници на Апостола на свободата.

На 18 юли се навършват 188 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Замонашва се под името Игнатий. Ръкоположен е за йеродякон и става певец в църква в Карлово.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на упражнения).

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България.

Левски се включва във Втората българска легия в Белград през 1868 година, но след бързото разпускане стига до извода, че българският народ сам трябва да поеме тежестта на борбата за освобождение.

В края на 1869 година Левски, заедно с Любен Каравелов, участва в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Ботев пише за невероятната му издръжливост и характер „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел!"

Апостола разчертава пътя и дава ключовите насоки за това как да се освободи България. Той е създател на ВРО (Вътрешната революционна организация). Васил Левски е човекът, който създава комитети в множество населени места, създава тайна полиция и тайна поща, успява да създаде огромна мрежа от хора, които на следващ етап да вдигнат масово въстание с цел освобождението на България, каквото наблюдаваме няколко години след смъртта му при вдигането на Априлското въстание.

„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!" са думи на Апостола Васил Иванов Кунчев Левски.

Апостолът на българската свобода е заловен през зимата на 1872 г. в Къкринското ханче, Ловеч. Правени са няколко опита за неговото освобождаване, но за съжаление нито един от тях не е бил успешен. Левски е отведен е в София и е изправен пред държавен съд. Осъден е на смърт. На 18 февруари 1873 година е обесен край София.

Безспорно Васил Левски остава двигателят на българската-национална революция, неин най-свят и най-успешен син. Неговите мисли, цитати и разсъждения за свободата на отечеството остават актуални и до днес. Поклон и вечна слава пред „най-добрият ни българин". | БГНЕС