Морска вода прониква в най-дългата река в Италия, тъй като водният път започва да пресъхва по време на горещата вълна, засягайки земеделски център, който произвежда мляко за пармезан. 

Река По никога не е падала толкова ниско толкова рано през годината, което поражда опасения от опустошителна суша през юли в този ъгъл на Северна Италия. На брега на един от нейните ръкави фермерката Федерика Видали гледаше тревожно слънчогледовото си поле. Първият цъфтеж за сезона се е появил, но част от полето вече е сухо и започва да се напуква. Един от двата канала, които го напояват, е затворен, защото морската вода би навлязла и би повредила посевите. „Остава ни водата, която други  ни оставят. Но ние не сме второразредни фермери!“, каза Видали пред AФП. 

Дебитът на река По се е сринал за няколко дни, падайки под 300 кубически метра в секунда, в сравнение със средно около 1500 през юни, според Aipo, междурегионалната агенция за реките. 

„Никога не е спадало толкова бързо, толкова рано“, каза Стефано Калдерони от Италианската асоциация за напояване (Anbi). Пясъчните брегове се умножават, дълбочината на места достига едва един метър, а малкото останали рибари в реката изнемогтват от жегата. „Преди минавахме отляво; сега проходът е отдясно на пясъчната ивица и е много, много тесен“, каза Даниела Куоги, геодезист от Aipo. Многото алпийски езера, които захранват долината на По, агроиндустриалния център на Италия, все още са пълни с около 60 процента. Но фермерите черпят много вода от водните пътища, за да напояват изсушените от жегата полета. Тази зима валя дъжд, но планинският сняг, който преди е пълнел езерото, вече се е стопил поради климатичните промени. „Все още не сме в ситуация на суша, но с тези темпове има по-малко от три седмици вода в резерв“, каза Дамяно Ди Симине, експерт от екологичната група Legambiente. Сушата засегна долината на По за последно през 2022 г.,  но чак в края на юли.

„Наистина големи проблеми“ 

По-надолу по течението, при устието на реката, ситуацията вече е сериозна: морската вода е навлязла с около 20 километра нагоре по течението. Солената вода започва да замърсява земеделските земи, рекултивирани през последните пет века от блатата на делтата. В реката са поставени бариери, за да се спре морската вода, но те работят само ако речният поток е достатъчно силен. „Ще ни е необходим почти двойно по-голям от сегашния поток, за да работят“, каза Родолфо Лауренти, инженерът, отговарящ за напояването в делтата. Лауренти призова за сътрудничество и солидарност между регионите за управление на водите в случай на криза. Земеделските производители също обмислят нови язовири или басейни за задържане на вода, но „се страхуваме, че всички тези структури никога няма да са достатъчни“, каза Лауренти. 

На няколко километра по-близо до морето, рибарите на миди също се борят с високите юнски температури. Жегата е затоплила лагуните, стимулирайки растежа на водораслите, които покриват мидите. Рибарите трябва също така да премахнат водораслите от мрежите, предпазващи мидите от инвазивни сини раци, които пристигнаха от Северна Америка през последните години. „В допълнение към всички проблеми, които вече имаме, сега имаме тази луда, дълга и неочаквана жега“, каза Паоло Манчин, ръководител на местния рибарски кооператив, застанал във вода с температура 31°C. „Образуват се макроводорасли, има висока смъртност сред мидите... Ако беше нещо, което продължи една седмица, бихме могли да го преживеем. Но тази продължителна жега сега причинява наистина големи проблеми“, кахъри се Манчин. | БГНЕС