Прочутият български археолог и медиавист проф. Николай Овчаров подготвя монография „Живот и смърт във Второто българско царство“, която разказва за ежедневния живот на средновековните българи. 

„В нея ще разгледам как са живели хората в онази епоха, каква е била структурата на българското общество“, сподели пред БГНЕС известният учен.

Монографията ще бъде третият и може би заключителен том от неговата голяма поредица, разказваща за великите владетели и аристокрацията на Втората българска държава. 

„Второто царство е моята тръпка. Много често обектите, които съм проучвал са многослойни, какъвто е Перперикон. Периодът на Второто царство, тоест между ХІІ и ХІV век е един от най-важните и за Перперикон. Става дума за селището на хобитите, което ми помогна много и за написването на третия том, защото то ни показва как са живели бедните хора през онази епоха“, заяви проф. Овчаров.

Новата инициатива на известния историк и археолог е месечната поредица от лекции, посветени на „Царете от средновековна България“. Домакин на събитията градското пространство за култура и археология „Сцена Централни хали“. Първата беседа е на тема „Хан Аспарух и първите стъпки на българската средновековна държава“.

Проф. Овчаров е част от инициативата, според която годината на създаване на българската държава да бъде изместена през 632 г., когато на картата на Европа се появява Старата Велика България на хан Кубрат. 

„Макар и условна, 632 година е добра дата, но без да пренебрегваме 681 г. Защото ако 632 г. я приемаме като датата на основаването на Велика Кубратова България, то 681 г. е времето, в което е създадена Дунавска България - нашата България. Всъщност и двете дати имат своето място, без да казваме коя е по-важна и коя по-малко важна“, подчерта проф. Овчаров и напомни, че ние българите сме достатъчно древен народ, за да имаме твърде много дати, които да честваме. „Ние сме първите славяни, които приемат християнството. Тук е създадена и кирилицата“. 

Според него ранният период на нашата история остава малко неглижиран, като една от причините е, че нямаме много данни. „Колкото има данни, те са доста объркани, но от това време е съкровището в Мала Пересчепина – едно от най-големите съкровища в човешката история въобще – 25 кг злато и 50 кг сребро. То е открито през 1912 г. и дълги години се смяташе, че е на някакъв номадски вожд. Благодарение на големия германски учен проф. Йоахим Вернер, който разчете два от пръстените, стана ясно, че то е на хан Кубрат. Това е изключително важно, защото още в началото на VІІ век поставя България на картата на Европа. Ние оставаме най-старата държава на нашия континент, която е запазила своето име. Така че е добре да знаем и тази дата – 632 години. Добре е да знаем цялата история“, каза проф. Овчаров. 

Той поздрави всички археолози с 14 февруари, който освен ден на Трифон Зарезан и Свети Валентин, е и празник на българските археолози. И през тази година, въпреки всички трудности, свързани с финансирането заради липсата на редовен бюджет, българските археолози ще продължат да проучват Перперикон, Хераклея Синтика, Провадия, солниците, Рациария и да разкриват нови тайни от древното ни минало. І БГНЕС