Нарушенията на съня засягат между 20 и 30% от населението, като в редица случаи остават недиагностицирани. Съвременната медицина все по-категорично посочва, че качественият сън е ключов за физическото и психичното здраве. Това заяви в интервю за БГНЕС с проф. д-р Иван Стайков, медицински директор на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, началник на Клиника по неврология и медицина на съня.

Сънят представлява фундаментален физиологичен процес, който заема приблизително една трета от човешкия живот. Въпреки това неговото значение често се подценява. „Нарушенията на съня и бодърстването са сред най-честите здравословни проблеми в ежедневието. Данните показват, че между 20 и 30% от хората са засегнати, като в България този процент в някои изследвания е дори по-висок“, посочва проф. Иван Стайков.

По думите му медицината на съня е сред динамично развиващите се области през последните десетилетия, както в международен план, така и у нас. „Сънят е сложен процес, който протича в различни стадии. Най-общо се разделя на NREM сън и REM сън, като всеки от тях има специфична роля за възстановяването на организма“, уточнява специалистът.

Дълбокият сън има ключово значение за физическото възстановяване. „Тогава се отделя растежен хормон и се активират процеси, свързани с имунната система. При недостатъчност на този стадий организмът не успява да се възстанови пълноценно“, обяснява проф. Стайков. От своя страна REM сънят е свързан с когнитивните функции – памет, учене, внимание и концентрация. „Това е фазата, в която сънуваме, а организмът преминава в състояние на мускулна отпуснатост, което има защитна функция“, допълва той.

Продължителност и ритъм на съня

Нуждата от сън варира в зависимост от възрастта. „При новородените тя достига до 15–17 часа, докато при възрастните оптималната продължителност е между 7 и 8 часа, в рамките на общ диапазон от 6 до 9 часа“, посочва проф. Стайков.

Съществено значение има и времето на заспиване. „Съществува т.нар. „златен прозорец“ между 22:00 и 01:00 часа. Ако той бъде пропуснат, сънят може да стане по-фрагментиран и по-малко възстановяващ“, казва специалистът. По думите му както недоспиването, така и прекомерният сън могат да окажат неблагоприятно въздействие върху когнитивните функции.

Най-честите нарушения на съня

Сред най-разпространените нарушения проф. Стайков откроява безсънието и сънната апнея. „Сънната апнея представлява състояние, при което настъпват многократни прекъсвания на дишането по време на сън, всяко от които продължава над 10 секунди. При тежки форми те могат да достигнат десетки епизоди на час“, обяснява той.

Особеност на това състояние е, че често остава неразпознато от самия пациент. „Най-често проблемът се установява от партньора, който наблюдава силно хъркане и паузи в дишането“, допълва проф. Стайков.

Рискове за здравето

Нелекуваната сънна апнея е свързана със значителни здравни рискове. „Тя увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, като вероятността от инфаркт нараства до пет пъти, а от инсулт – около три пъти“, предупреждава специалистът.

Освен това състоянието води до хронична умора, нарушения в концентрацията и паметта, както и до изразена дневна сънливост. „Това създава предпоставки за сериозни инциденти, включително пътнотранспортни произшествия, свързани със заспиване зад волана“, посочва проф. Стайков.

Съвременни възможности за лечение

Диагностиката на нарушенията на съня се извършва чрез специализирани изследвания, най-често в условията на лаборатория за сън. При сънната апнея стандартното лечение включва апарат за продължително положително налягане (CPAP).

„Терапията е изключително ефективна. Пациентите често съобщават за значително подобрение още в първите дни – по-добро качество на съня, повишена работоспособност и общо подобрение на здравословното състояние“, отбелязва проф. Стайков. По думите му нормализирането на дишането по време на сън има положително отражение и върху метаболитните процеси.

Безсънието – социално значим проблем

Безсънието, или инсомнията, също е широко разпространено. „То се изразява в трудно заспиване, чести събуждания или ранно събуждане и често е свързано със стреса и динамиката на съвременния живот“, казва проф. Стайков.

Състоянието се среща по-често при възрастни хора и често се съчетава с тревожност и депресия. „Около 20% от пациентите с безсъние имат и тревожни разстройства, а също толкова – депресивни симптоми“, допълва той.

Подходи за лечение и превенция

Съвременните препоръки поставят акцент върху немедикаментозното лечение. „Когнитивно-поведенческата терапия и добрата хигиена на съня са основата“, подчертава проф. Стайков.

Той препоръчва спазване на ясен режим на сън, физическа активност през деня и ограничаване на стимулиращи фактори преди лягане. „Практическо приложение намира правилото 10–3–2–1 – избягване на кофеин и никотин, късно хранене, работа и използване на електронни устройства преди сън“, обяснява специалистът.

Медикаментозното лечение се прилага при необходимост и след консултация със специалист, като се отчита конкретната причина за нарушението.

Кога е необходима консултация със специалист

„При наличие на продължителни проблеми със съня – трудно заспиване, чести събуждания, силно хъркане със спиране на дишането или изразена дневна сънливост – е необходимо да се потърси медицинска помощ“, подчертава проф. Стайков.

Навременната диагностика позволява ефективно лечение и предотвратяване на усложнения.

Сънят е неразделна част от здравословния начин на живот и има съществено значение за функционирането на организма. „Той не е лукс, а необходимост. Пренебрегването му води до сериозни последици както за физическото, така и за психичното здраве“, заключава проф. Иван Стайков.

В този контекст напълно основателно звучи и посланието на Световния ден на съня:

„Спете добре, живейте по-добре.“ І БГНЕС