Българската държава спешно трябва да въведе скринингови програми за повечето видове рак, защото ранното откриване увеличава шансовете за нормален живот.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Галина Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология към УМБАЛ „Света Екатерина“. Тя е един от водещите специалисти по медицинска онкология в България, с богат медицински опит.

Кои са новите методи?

С нея разговаряме за новостите при лечението на раковите заболявания, които са в много посоки. На първо място, химиотерапията в никакъв случай вече не е доминантна. „Разполагаме с много конкретни видове терапии и с имунотерапия при много от засегнатите органи. Обикновено новите начини, с които можем да изпълняваме тези терапии, се представят на форуми, като нашия годишен конгрес на Българското онкологично научно дружество, след което вече можем да провеждаме лечение“, обясни проф. Куртева. 

Тя посочи, че има новости при лечението на малигнения меланом, белодробния карцином, бъбречно-клетъчния карцином, туморите на храносмилателната система, първичния чернодробен карцином и др. „Общо взето за повечето видове имаме нова терапия“, добави проф. Куртева.

Най-често срещаният при жените е туморът на млечната жлеза, а при мъжете – туморът на простатата и белодробният карцином. В момента разполагаме с нови авангардни комбинирани терапии за тяхното лечение. 

Какво трябва да знаем за лечението?

Преди да се започне лечението всеки пациент получава информация за терапията, нейния ритъм, какво да очаква по време на вливанията. „Тоест за подготовката, която болният да очаква, съответно за усложненията, които може да не настъпят. Длъжни сме да информираме за всичко по пътя на лечението на болния. Нашите болни са и много интелигентни, тоест преди да постъпят в отделението вече имат почти един тефтер с въпроси към лекуващия лекар, които да изчистят ако има съмнение, незнание и неточности“, разказа онкологът.

Терапията независимо дали е целева, имуно, химио или комбинация от няколко такива, има своите усложнения. „Когато пациентът е запознат и знае какво го очаква, той първо сигнализира навреме и второ ние по-лесно успяваме да се справим. Всеки ден имаме най-малко една алергична реакция, но това не означава, че не се справяме с тя“, подчерта проф. Куртева.

Скринингът спасява животи

През 2023 г. е проведена пилотна програма за скрининг на тумор на дебелото черво. При нейното провеждане е постигнато успешно взаимодействие между телевизията, която разпространява информацията, лабораториите и аптеките. Изследвани са над 6000 души, позитивен тест са дали 12%. Тази пилотна програма отъпква пътя за провеждането на едно истинско вече изследване през 2024 г., в което се включват 93 000 души от цялата страна. Покрити са абсолютно всички градове. 

„Оказа се, че не са 12%, а 14% са позитивните тестове, тази тенденция е близка до световната. В по-високата възраст около и над 75 години този процент вече е 20. Тоест заболяването се появява по-често с натрупването на годините, но това не означава, че туморите не се подмладяват. Това засяга не само тези на дебелото черво, но и на млечната жлеза“, заяви проф. Куртева. 

Гинекологичните тумори също се срещат във все по-млада възраст. Причината е не само в липсата на скрининг, но и в липсата на ваксинационна програма у нас. „За сравнение, страните, които имат такава програма при момичетата и момчетата, вече не съобщават за това заболяване“, подчерта онкологът.

Проф. Куртева призова българската държава да въведе час по-скоро скрининг програми за тумори на млечната жлеза, на простатния карцином, на белите дробове и др. „Тези програми помагат за ранното откриване, когато оперативното лечение е достатъчно и болният забравя за болестта. При всички останали варианти трябва да догонваме болестта, т.е. да се борим срещу много по-голям обем“.

Онкологът също така съветва всеки, ако намери нещо, което не е наред в организма му, веднага да отиде на лекар. Нека го прави няколко пъти годишно. „Това важи и за мъжете, и за жените, защото всеки ден виждам болни в четвърти стадий, което е непростимо през ХХІ век“, заяви проф. д-р Галина Куртева. І БГНЕС