Днес, 31 октомври, отбелязваме Международния ден на Черно море - празник, който ни напомня колко дълбока е връзката на България с тази жизненоважна екосистема.

Морето, което всеки варненец носи в сърцето си, е не просто природна даденост, а жив организъм, от който зависи икономиката, културата и бъдещето на крайбрежието ни. По този повод кореспондентът на БГНЕС от Варна разговаря с проф. д-р Валентина Тодорова, директор на Института по океанология „Фритьоф Нансен” в морската столица. Тя разказа за значението на морето, съвременните научни предизвикателства и надеждите на българските изследователи.

„Черно море носи в себе си присъща стойност като екосистема, която е важна както за обществото, така и за синята икономика. По отношение на синята икономика най-важните сектори, които се ползват от услугите на Черно море, са крайбрежният туристически бизнес, рибарството и аквакултурите“, обясни проф. Тодорова.

Според нея морето не е просто икономически ресурс, а „природна ценност, която е достояние на всички жители и на обществото на България, а и на международните ни посетители“.

Институтът по океанология във Варна е важен научен център, който вече десетилетия изучава тайните на Черно море. „Изследванията на института обхващат много широк кръг от тематика, която включва физикохимичните процеси, биогеохимичните цикли, биологическото разнообразие, състоянието на морската околна среда и подводни археологически обекти“, посочи проф. Тодорова.

Но зад научните термини стои и друга реалност - морето ни се променя. „Постоянно има изменения, които се случват с морската околна среда, с екосистемата и с нейните обитатели. Чужди видове, някои от които потенциално биха могли да станат инвазивни, навлизат често в Черно море. Ние извършваме непрекъснати наблюдения във връзка с изпълнението на програмите за мониторинг на морската околна среда и всичко това се докладва и отчита както на Министерството на околната среда и водите, така и на Европейската комисия“, допълни тя.

Един от основните въпроси, който вълнува хората, е екологичното състояние на морето. „Това е един много труден въпрос, на който не може да се отговори с едно изречение, тъй като екологичното състояние се оценява въз основа на изключително голям набор от качествени и количествени характеристики и показатели“, уточни директорът на института.

Сред най-важните показатели е еутрофикацията, тоест обогатяването на водата с хранителни вещества, съединения на азота и фосфора, които след това предизвикват цъфтежа на фитопланктона. „По отношение на еутрофикацията данните показват, че в северозападния шелф на България, където се намират българските черноморски води, еутрофикацията в последните 20 години намалява“, каза проф. Тодорова.

Тя обърна внимание и на състоянието на рибните запаси: „В Черно море, в изпълнение на общата политика в областта на рибарството на ЕС, се наблюдават запасите на седем вида, като последният доклад на ФАО -  Световната организация за земеделие и храни, посочва, че два от видовете се експлоатират устойчиво, докато останалите пет са в състояние на неустойчива експлоатация".

Сериозен проблем е замърсяването с отпадъци. „Има значително замърсяване с твърди отпадъци, както и с микропластмасови отпадъци по водната повърхност, по дъното и по плажовете. Но изследванията в последните 4 години показват, че замърсяването по плажовете намалява“, отбеляза експертът.

В Международния ден на Черно море институтът традиционно отваря врати за гражданите. „Всяка година отваряме вратите широко, за да посрещнем всички заинтересовани гости. Имаме заявки от училища, включително и от детски градини. Развеждаме ги по нашите лаборатории, показваме им научноизследователската подводница, разказваме им в достъпен формат с какво се занимаваме“, разказа още проф. Тодорова с усмивка.

През днешния ден Институтът по океанология беше изпълнен с деца и ученици, които имаха възможност да се запознаят с научната работа отблизо. Сред експонатите беше и арго буй - специален уред, който се пуска по морските течения с цел подводни измервания. В Черно море до момента са пуснати 11 такива буя, като 8 от тях са пуснати от БАН. Проектът е финансиран от Министерството на образованието и науката. 

Проф. Валентина Тодорова сподели и надеждата, че някои от младите хора, които днес ги посетят, в бъдеще ще проявят интерес за кариерно развитие в областта на океанологията.

Освен с отворени врати към обществото, Институтът по океанология гледа и напред към бъдещето с амбициозни научни проекти. Проф. Тодорова разказа, че програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ финансира изграждането и развитието на разпределена научна инфраструктура, обхващаща цялата академична общност на Североизточна България. Партньори по проекта са Русенският университет, Бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Висшето военноморско училище, Центърът по хидро- и аеродинамика във Варна, Институтът по рибни ресурси и Институтът по фенология, който е координатор на консорциума. „И за нас най-важното е, че ще се изгражда нов научно-изследователски кораб, с който Институтът да продължи както експедициите, които провеждаме на море, така и да осъществяваме различни държавни задачи, като изпълнението на програмите за морски мониторинг“, обясни тя.

Очаква се корабът да бъде готов до края на 2027 година, а проектът е стартирал тази година. | БГНЕС