През отминалата година беше отбелязан сериозен регрес в капацитета на администрацията, която се върна на нивата от 2018 г.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът проф. д.н. Борислав Борисов, специалист по администрация и управление. Той е преподавател в Стопанската академия в Свищов и изследовател към Научния институт икономика и политики на УНСС.

„Администрацията е една консервативна система, но въпреки това тя се променя. Нашата амбиция е да измерваме тази промяна и доколко тя може да предоставя едно добро управление. Новината не е много добра. През 2022 г. оценките на административния капацитет на държавната администрация са по-лоши, отколкото през предходната 2021 г.“, каза той.

Проф. Борисов подчерта, че имаме влошаване на капацитета на администрацията.

„Ако през 2017 г. сме възприели за база 100, през следващата 2018 г. индексът на административния капацитет е бил 104.42. През следващите години той е растял, достигайки до 109.21 през 2021 г. Сега имаме регрес – спад до 104.65. Доближава се до това, което е било през 2018 г. Това е една оценка за качествените промени, които настъпват в администрацията. Тук имам предвид министерства, агенции, държавни комисии, областни и общински администрации“, обясни икономистът.

Той поясни, че капацитетът се измерва в рамките на една календарна година, а не за време на управление на даден кабинет. Причините за спада също така се крият и в множеството кризи, съпътствали страната ни през 2022 г. както вътрешнополитически, така и външнополитически.

„Миналата година беше уникална с това, че половината от нея управляваше редовно правителство, а другата половина – служебно. Тези промени не са се отразили добре на държавната администрация. Всички респонденти са отговорили, че състоянието на тяхната административна структура се е влошило и поради политическата нестабилност, и поради липсата на редовно правителство, и поради липсата на стабилен бюджет“, заяви проф. Борисов.

Негативно влияние е оказала и войната в Украйна. Миграционният поток вследствие на войната също е повлиял на работата на администрацията. Към нея трябва да се добави и продължаващата към онзи момент пандемия от Ковид-19.

„Има една умора в администрацията. Ако преди десетина години имаше стратегии и програми за модернизация на държавната администрация, чийто срок изтече през 2020 г., сега няма такъв документ. Няма цели, които си поставя администрацията, за да се подобрява и модернизира. Това е една перманентна дейност, тя не може да бъде ограничена до срока на дейност на даден стратегически документ. Усилията трябва да са постоянни, защото и потребностите на хората са все по-големи“, подчерта проф. Борисов.

Националното проучване се провежда за шеста поредна година (от 2017 г.) и обхваща 24 области на административния капацитет. На оценка подлежат такива области от дейността на органите на изпълнителната власт като: планиране на дейността на администрацията; влиянието на политическата среда върху нейната работа; стила на ръководство; кадровата политика; финансовото състояние и бюджетната политика; вътрешния контрол; готовността за партньорство с други организации и обществени съвети; откритост, прозрачност и достъпност и др. Във всяка област има по няколко аспекта, които се оценяват. Формира се един интегрален показател, който е критерий за това дали администрацията се модернизира, дали отговаря на това, което очакват от нея гражданите, бизнесът и структурите на гражданското общество. /БГНЕС