Открай време по- възрастните се оплакват, че младите са неуважителни, невъзпитани или дори вулгарни.

Всяко поколение гледа с носталгия към миналото и има впечатлението, че преди хората са били по-възпитани.

Според проучване на Pew Research Center близо половината от американците смятат, че поведението е станало по-малко учтиво от началото на пандемията. Достатъчно е да се качите в автобус или самолет, за да видите дразнещо поведение. Разговори по високоговорител, импровизирани хранения, студенти напускащи аудиторията без предупреждение, груби пререкания. 

Онлайн тези малки сцени намират още по-голям отзвук и бързо се разпространяват. Разбира се подпомогнати от алгоритмите. Поведението, възприемано като неуважително, не е безобидно. То променя настроението, намалява когнитивните ни способности и може да предизвика негативна спирала. Да бъдеш малтретиран те прави по-защитен, по-малко сътрудничещ... и те подтиква да се държиш грубо. Нецивилизованото поведение става заразително, един порочен кръг, който е трудно да се прекъсне.

Погълнати от екраните си, ние пренебрегваме основните взаимодействия, забравяйки да обръщаме внимание на въздействието на поведението си. Така че всъщност ние бихме били неволно неучтиви.

Към това се добавя и друг важен фактор: стресът. Професор в UNC Kenan-Flagler Business School (Северна Каролина), Кристин Порат показа, че лошото настроение и натискът до голяма степен обясняват изблиците и невъзпитанието. Пандемията, инфлацията, тревожните новини и напрежението в ежедневието засилиха тази нервна атмосфера.

Но, всичко зависи от контекста. Някои смятат за нормално да напуснат стаята, без да се сбогуват с хората в нея, докато други го възприемат като обида. Според Ейми Ървин, професор по психология в университета в Абърдийн (Шотландия), невъзпитанието може да бъде пряко (да критикуваш грубо някого) или непряко (да игнорираш някого) -  или да игнорираш събеседника си, докато гледаш телефона си. Трябва да се вземат предвид и разликите в етикета. Това, което в една култура се счита за грубо, в друга може да се възприема като напълно нормално. Храненето по време на ходене е обичайно в САЩ, но се възприема много зле в Япония. Разликите могат да се наблюдават дори в рамките на едно и също семейство, където кодексите варират.

За щастие, е възможно да се спре тази лавина от невъзпитаност. Образованието в областта на учтивостта, въвеждането на ясни правила в училищата и на работното място, но и индивидуалното осъзнаване са от съществено значение. Сигурно сме свикнали да се концентрираме прекалено много върху негативното. Аплодирането на добрите поведения – жест на учтивост, усмивка, държане на вратата – ни напомня, че учтивостта не е изчезнала. Забелязването на положителните поведения около нас ни насърчава да ги повтаряме, но също така ни кара да осъзнаем, че те не са изчезнали напълно. I БГНЕС