Къщата на генерал Кирил Ботев е построена през 1905 г. и се намира на улица „Шипка“ № 23 в София. В нея до края на живота си живее и майката на Христо и Кирил Ботеви – Иванка, разказва репортер на БГНЕС.

Кирил Ботев е брат на великия поет революционер Христо Ботев. Той участва в неговата чета, когато е едва на 20-годишна възраст. По примера на брат си посвещава живота си в полза на родината и става военен, като участва във войните за национално обединение.

Къщата е по проект на калоферските архитекти Георги Фингов и Киро Маричков и представлява спомен от архитектурното и културното наследство на София.

Домът на Ботеви е майсторски украсен около балкона и входа, има красива и богато орнаментирана дървена врата. Балконите, дървените стрехи и лоджиите са характерни за сецесионова София. Къщата е пример за вплитането на старите български традиции с тогавашната нова и модерна архитектура – днес символ на столицата.

Кирил Ботев е роден в Калофер на 20 април 1856 година. Учи в класното училище в града, което завършва. От ранна възраст става учител, с което продължава професията на баща си – даскал Ботьо, като преподава в Голямо Бельово и в българското училище в Гюргево, Румъния.

През 1876 година се включва в четата на Христо Ботев. След това е заловен и хвърлен в затвор в Цариград. Освободен е след Санстефанския мирен договор през 1878 г. След Освобождението се завръща в родината си и постъпва във военното училище в София като кавалерист. Продължава обучението си в кавалерийска школа във Франция и във Военната академия в Брюксел.

Участва в защитата на Съединението, като се включва в Сръбско-българската война. Там е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и по този начин подпомага бойните действия на българската армия. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен. Участва и в контрапреврата срещу русофилите, които се опитват да свалят от власт княз Александър I Батенберг, като по този начин спомага за запазването на държавността и предотвратява намесата на външни сили във вътрешната политика на страната. През годините заема различни високи длъжности, сред които командир на 3-ти конен полк, началник на 6-а пехотна бдинска дивизия, началник на Военното училище, командир на Трета пехотна балканска дивизия и други.

Важна подробност е, че в онези времена Христо Ботев все още не е бил толкова известна личност и за неговия подвиг не се е знаело и говорело чак до момента, когато Захари Стоянов написва биографията му. Именно тогава личността на поета революционер става символ за обществото и националната чест. Това показва, че Кирил Ботев сам, благодарение на собствените си качества, се издига в обществото и е сам става пример за морал и чест.

През 1912 година е сред първите шест генерал-майори, произведени в чин генерал-лейтенант. В историята на Третото българско царство това е първият случай, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери.

Кирил Ботев взема активно участие в Балканската война, целяща освобождението на поробените българи в Македония и Тракия от османска власт. За кратко е и заместник-министър на войната през 1913 година. През 1914 г. излиза в запаса. Генерал-майор Кирил Ботев, след 36 години служба, дълги години живее в София, на ул. „Шипка“ № 23. Там се занимава с градинарство и лозарство и често посещава родния си град Калофер.

По време на бомбардировките над София генералът отива да живее в село Студена, Пернишко, където умира на 87-годишна възраст на 6 февруари 1944 година. Днес на негово име има паметна плоча на дома му в София, а улица в квартал „Гоце Делчев“ носи неговото име. | БГНЕС