Сънната апнея е сериозно, но често подценявано нарушение на съня, което може да доведе до значими сърдечно-съдови усложнения и повишен риск от инциденти на пътя, включително заспиване зад волана, предупреждава д-р Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. По думите му заболяването засяга все повече хора, но остава недиагностицирано, а в България нито диагностиката, нито лечението се покриват от НЗОК.

Според специалиста сънната апнея представлява състояние, при което по време на сън се наблюдават многократни спирания на дишането, водещи до накъсване на съня и хронична дневна сънливост. Това от своя страна влияе пряко върху качеството на живот и безопасността на пациентите.

„Сънната апнея е едно от най-честите нарушения на съня и води до сериозни последици за организма, включително за сърдечно-съдовата система“, посочва д-р Калайджиев. По думите му в последните години се наблюдава и нарастване на честотата на заболяването, като сред рисковите фактори са наднорменото тегло, заседналият начин на живот, стресът и нездравословното хранене.

Един от най-сериозните рискове при пациентите е заспиването по време на ежедневни монотонни дейности, включително при шофиране. „Това са едни от най-тежките последици при пациентите със сънна апнея – заспиване при ежедневни дейности, включително зад волана“, подчертава специалистът. Той допълва, че рискът се увеличава при дълги пътувания, липса на почивки и шофиране в горещо време, когато организмът е допълнително натоварен.

По думите на д-р Калайджиев високите температури могат да влошат симптомите при недиагностицирани пациенти, тъй като водят до промени в кръвообращението и по-изразена отпадналост през деня.

Кардиологът обръща внимание, че при необичайна сънливост през деня, особено след нормален нощен сън, пациентите трябва да потърсят медицинска оценка. „Ако се наблюдава заспиване рано сутрин след нормален сън или непосредствено след хранене до степен на заспиване, това е индикация за изследване“, посочва той.

Като практични съвети за хората, които пътуват дълго или са изложени на риск от сънливост, д-р Калайджиев препоръчва редовни почивки на всеки 2–3 часа, избягване на шофиране в най-горещите часове на деня и добра хидратация. По думите му кофеинът може да има краткосрочен ефект, но не замества лечението. При диагностицирани пациенти е важно предписаната терапия да се използва преди пътуване.

„Ако има наднормено тегло, хъркане през нощта и изразена дневна сънливост – това е достатъчна причина за изследване на съня“, допълва специалистът.

Той подчертава и сериозния медицински риск от заболяването, което може да доведе до артериална хипертония, аритмии, исхемична болест на сърцето и други сърдечно-съдови усложнения. „Сънната апнея е независим рисков фактор за увреждане на сърцето, мозъка и бъбреците“, казва д-р Калайджиев.

По думите му в България съществува и системен проблем с достъпа до лечение. „За съжаление НЗОК не реимбурсира нито диагностиката, нито лечението на сънната апнея. Пациентите сами закупуват апаратите, с които се лекуват“, посочва кардиологът. Той допълва, че страната ни е сред малкото в Европа, в които тази терапия не се покрива от здравната система.

Д-р Петър Калайджиев подчертава, че сънната апнея остава едно от най-подценяваните, но потенциално опасни заболявания, като навременната диагностика и лечение значително намаляват риска от усложнения и инциденти. І БГНЕС