Международното пристанище в Джурджулещ, което има статут на свободна икономическа зона, е обявено за продажба.

Румъния прояви интерес, подновявайки изненадващата геополитическа съдба на територията, оспорвана от Молдова и Украйна.

Букурещ официално заяви интереса си към закупуването на Danube Logistics, компанията, която управлява международния пристанищен комплекс в Джурджулещ, разположен в южния край на Молдова, където се сливат реките Дунав и Прут. 

Собственикът на този конгломерат, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) откри на 14 април „процедура за сливане и поглъщане в съгласие с молдовското правителство, включително по отношение на бъдещата търговска и правна рамка на пристанището“, чиято концесия изтича през 2030 г.

Румънското правителство, чрез националната компания, която управлява пристанищата на Черно море, се готви да отпусне 400 000 евро за проучване и да формулира оферта в срок от три месеца. 

Миналото лято страната тя публикува меморандум, в който представя молдовското пристанище като „логистичен възел от стратегическо значение“, способен да приема кораби с тонаж 10 000 тона и газене 7 метра, обслужван от ширококолейна железопътна линия, която го свързва с пристанището в Констанца чрез мост над река Прут.

Това би било шестото румънско пристанище на река Дунав, което се простира от Бърла до Сулина, минавайки през Галац, Исакча и Тулча. То не би било най-малко значимо, тъй като пристанището в Джурджулещ процъфтява от придобиването му от ЕБВР през 2021 г. През същата година то се превърна в третия по големина пристанищен град на Дунава с над 1,4 милиона тона товари.  След избухването на войната в Украйна този обем достигна 1,8 милиона тона през 2022 г. и дори 2,2 милиона тона през 2023 г., преди да спадне до 1,8 милиона тона през миналата година.

През 2023 г. молдовското правителство изрази желание да изкопае плавателния канал на реката до дълбочина от дванадесет метра, да построи нови силози за зърно и да изгради пътища за достъп. 

ЕБВР потвърди, че „стратегическата роля на пристанището е нараснала в региона“ и че то е „добре позиционирано, за да подпомогне възстановяването на Украйна“. 

Освен Румъния, интерес към тази инфраструктура са проявили и инвеститори от България, Турция, Нидерландия и Дания.

Ако Букурещ успее да поеме контрола, това несъмнено ще усложни и без друго трудната дипломатическа ситуация между Кишинев и Киев: от разпадането на Съветския съюз по-голямата част от 120-те хектара на пристанището в Джурджулещ е де юре молдовска, а де факто украинска.

Подобно на замразените териториални спорове между Хърватия и Сърбия, по-нагоре по течението на река Дунав, в Копачки Рит, Дунав е източник на напрежение между Молдова и Украйна. И в двата случая бившият федерален статут, съответно югославски и съветски, обяснява този тип конфликти, доколкото границите са били просто вътрешни административни ограничения. 

Независими от август 1991 г., бившите съветски републики Молдова и Украйна веднага започнаха преговори за определяне на общата си граница с дължина 1220 километра и на 23 октомври 1992 г. подписаха двустранен договор. Малкото молдовско градче Джурджулещ има само 340 метра брегова линия по Дунав, но трафикът по реката, който е почти спрял поради гражданската война в Югославия, тогава не интересува никого.  В края на 90-те години ситуацията се променя и Молдова решава да се възползва от този важен транспортен коридор между Западна Европа и Черно море. От 1997 г. страната обяви, че границата ѝ с Дунав трябва да се премести с един километър на изток, в близост до украинското пристанище Рени, където преди е било село Мандрещ.

Според Думитру Никулисеану, кмет на Джурджулешть от 1979 до 1995 г., интервюиран през 2009 г., по времето на Съветския съюз границата е била обозначена с черен път, а молдовци и украинци са се движели свободно в съседните си села в радиус от един километър от границата. За да се намери решение на този спор, Украйна предлага териториален обмен: Молдова ще получи 430 метра брегова ивица на Дунав с площ от 90 хектара в замяна на 7,7 километра от пътя, свързващ двете части на региона Одеса, който се намира в молдовската община Паланка, на север от лимана на Днестър. 

Въпреки проекта за допълнителен протокол към двустранния договор от 2001 г., Кишинев и Киев не прилагат разпоредбите му на място... като същевременно позволяват на украинците да ползват 7,7 километра от пътя в Паланка, а молдовците – 430 метра от реката.

На това място Молдова най-накрая може да се надява да стане десетата държава, граничеща с река Дунав. 

През 2004 г. нидерландската фирма Danube Logistics подписва с нея споразумение за строителство и управление на международния свободен пристанищен комплекс в Джурджулещ, който официално отваря врати на 26 октомври 2006 г. 

Между 2007 и 2015 г. на мястото на билото село Мандрещ са построени два терминала за зърнени култури, терминал за петрол, терминал за маслодайни култури и контейнерен терминал. През този период териториалният статукво е потвърден от смесена молдовско-украинска комисия. 

Днес войната в Украйна затруднява окончателното разрешаване на този въпрос, но изтичането на концесията, предоставена на Danube Logistics, може да постави темата отново на дневен ред след пет години.

С продажбата на пристанището в Джурджулещ Молдова възнамерява да разшири своя терминал за товари и пътници, който граничи с инфраструктурата на ЕБВР на река Прут. Дълъг само 128 метра и с площ от половин хектар, той е напълно недостатъчен за разрастващата се дейност: докато обемът на претоварените товари едва надхвърляше 250 000 тона през 2020 г., през 2024 г. той е над 800 000 тона, без възможност за складиране и съхранение.

Идеята на Кишинев е да се установи на терен от 61 хектара, принадлежащ на националната агенция Moldsilva. Тази стъпка е част от политиката за укрепване на търговските отношения с Букурещ, като двете столици току-що обявиха програма за строителство на четири нови моста над река Прут.  | БГНЕС

---

Анализ от Гийом Балу, анализ за Le Courrier des Balkans