Цветният прашец е жизненоважен за човека, но това не прави алергичния сезон по-поносим. Ето какво трябва да имате в градината си, ако страдате от сенна хрема.
За много хора завръщането на пролетната градина носи със себе си кихане, сърбеж и замъглено съзнание, които се появяват в момента, в който топъл бриз раздвижи невидимите алергени.

Тези сезонни алергии често се наричат със старомодното име сенна хрема, но не сеното е това, което причинява страдания на толкова много хора, а цветният прашец. И не просто цветен прашец, а почти неуловимият вид, който се носи в носа ни и задейства имунната ни система. Виновници са дърветата, плевелите, тревите и дори някои от любимите ни цветя. Но цветният прашец не е само лош. Той е от съществено значение за размножаването на растенията, оцеляването на насекомите и цялата хранителна верига, пише "Евронюз".

Ние, хората, не бихме могли да оцелеем без него, затова не трябва да избягваме растенията с висока концентрация на цветен прашец като общо правило.

Ако обаче страдате от алергия и сте се отказали да си направите градина поради здравословни причини, растенията, които отделят най-малко цветен прашец, могат да ви позволят да се насладите на аромата на цветята.

Растенията, предизвикващи алергии, са тези, които разпространяват прашеца си с помощта на вятъра, а не на пчелите или пеперудите.

Най-известно е амарантовото цвете, което цъфти в края на лятото и началото на есента, но неговите пролетни събратя могат да бъдат поне толкова дразнещи.

Дърветата, които най-често предизвикват симптоми, са бреза (Betula), каталпа (Catalba), кипарис (Cupressus), бряст (Ulmus), хикори/пекан (Carya), дъб (Quercus), платан (Platanus) и орех (Juglans), според Скалата за алергии към растения на Огрен (OPALS), създадена от градинаря Томас Огрен и публикувана в книгата му от 2020 г. „The Allergy-Fighting Garden“ (Градина за борба с алергиите).

Ако живеете в по-топли климатични зони, палмите също могат да предизвикат алергии, но само мъжките. Всъщност женските дървета изобщо не произвеждат прашец, така че е добре да ги изберете, когато е възможно.

Тревите също могат да дразнят очите и синусите. Скалата класифицира бермудската трева (с изключение на стерилните мъжки сортове), Джонсън, обикновената ливадна трева, овощната трева, сладката пролетна трева и тимоти тревата сред най-алергенните.

Амброзията, къдравата лапа, овчарската трева, живовлякът и салвията също са големи производители на прашец, според Огрен.

От друга страна, растенията с „двойни“ цветове или по-тежък прашец, който не се разпространява далеч, са по-малко склонни да отделят много прашец.

Сред дърветата кайсия (Prunus armeniaca), смокиня (Ficus), ела (Abies), плодна круша (Pyrus), плодна слива (Prunus domestica, Prunus insititia), червенодърво (Cerus), амеланхиер (Amelanchier laevis), женски ясен (Fraxinus), женски явор (Acer negundo), женски топола (Populus), женски клен (Acer), женска палма (Arecaceae) и женска върба (Salix) са по-леки за дихателната система.

Що се отнася до цветята, имате няколко варианта: бегония, женски клематис, колумбина, крокус, нарцис, делфиниум, хибискус, импатиенс, ирис, райска птица, теменуга, петуния, флокс, мак, зюмбюл, лале, вербена и циния са подходящи.

Розите също – особено тези с гъсти, плътни цветове, които отделят още по-малко прашец от тези с единични или полудвойни цветове. Според Огрен алергиите към розите са по-често свързани с аромата, отколкото с прашеца.

Ако страдате от сезонни алергии, затварянето на прозорците и наемането на някой друг да коси тревата също ще ви помогнат да предотвратите симптомите.| БГНЕС