Алогенната костно-мозъчна трансплантация е най-старият, но и най-успешният и незаменим до момента метод на клетъчна терапия за лечение на високорискови пациенти с хематологични злокачествени заболявания, с левкемии.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

В Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ бе извършена първата алогенно костно-мозъчна трансплантация на 4-годишен пациент с остра лимфобластна левкемия след 3-годишно прекъсване и с доц. Аврамова разговаряме по този повод.

Специалистът разказа повече за това какво представлява алогенната костно-мозъчна трансплантация и какви са рисковете и шансовете за пълно възстановяване при деца с рецидив на остра лимфобластна левкемия след такава трансплантация.

Алогенната трансплантация представлява използване на костен мозък от донор, който може да бъде фамилен, тоест да е от роднинския кръг на пациента, като най-често подходящи са братята и сестрите на пациента. Когато не бъде намерен фамилен донор, се пристъпва към терсене в Международния донорен регистър, където има най-много донори от Германия.

При алогенната костно-мозъчна трансплантация на 4-годишното дете, което е с диагноза остра лимфобластна левкемия, също е използван донор от Германия. Детето прави рецидив на заболяването си и това налага да се премине към алогенна костно-мозъчна трансплантация. Малкият пациент няма големи възможности за донор в семейството, тъй като няма братя и сестри и започва терсене на подходящ такъв в Международния донорен регистър. Доц. Аврамова сподели, че намират няколко донора и избират най-подходящия.

„Оттам нататък започна организацията по предварителното лечение на пациента, така че той да бъде в максимално добра форма, за да бъде успешна трансплантацията. Непосредствено преди трансплантацията направихме химио- и лъчетерапия, след което самата трансплантация, която прилича на кръвопреливане“, разказа тя и уточни, че полученият от Германия трансплантант преливат на детето преди 38 дни.

След това започва едно голямо чакане да започне да действа този костен мозък.

„Финалната процедура е да проверим дали вече действащият костен мозък е неговият – болният, или е на донора. За щастие, с това изследване генетично установихме, че това е костният мозък на донора“, съобщи началникът на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ.

Това позволява детето да бъде изписано и да бъде в достатъчно стерилна среда вкъщи. 

Първите 100 дни са най-критични за различни усложнения.

„Трябва много стриктно да контролираме както заболяването, така действието на присадката, така и състоянието на момченцето и някъде след около една година можем да се успокоим, ако всичко е наред, че има големи шансове да сме победили това заболяване“, обясни още специалистът.

Доц. Аврамова разказа и за втората извършена от клиниката алогенна костно-мозъчна трансплантация – на момиче, което също е с рецидив на остра лимфобластна левкемия, чийто 15-годишен брат е станал донор.

На въпроса различава ли се подходът, когато дарителят е родственик, доц. Аврамова отговори, че когато дарителят е родственик е по-лесно, тъй като може да се вземе решение кога точно да бъде направена трансплантацията, да бъде проявена гъвкавост в зависимост от състоянието на детето и бързо да се пристъпи към трансплантация.

„Докато това е по-сложно – когато е неродственик, особено от чужбина“, заяви тя. В конкретния случай „беше по-лесно, тъй като донорът е наличен“. „Ние взехме костния мозък от брат му, обработихме съответно това, което се изисква, и му го преляхме преди 4 – 5 дни“, уточни специалистът. 

Доц. Аврамова поясни, че в момента трябва много поддържащи грижи и специфично лечение, за да бъде подпомогнат костният мозък да започне да действа.

„Някъде след около месец се надявам и тук да имаме същия успех като при първия пациент“, каза още тя.

А причината да не се извършват такива трансплантации през последните 3 години началникът на клиниката обясни с недостига на персонал.

„В един момента бяхме стигнали до положение да имаме само три сестри в клиниката, което е невъзможно да прилагаме такива високотехнологични терапевтични процедури и това наложи спирането на трансплантациите“, сподели доц. Аврамова и подчерта, че в качеството си на ръководител на клиниката именно това е и една от първите задачи, които си поставя – да бъдат възстановени костно-мозъчните трансплантации.

Все още броят на медицинските сестри е недостатъчен, алармира тя и апелира държавата да направи всичко, което зависи от нея, да осигури персонал.

„Не трябва да губим обучените хора, които да работят тук“, категорична е доц. Аврамова.

До края на годината предстоят още няколко алогенни костно-мозъчни трансплантации.

„В края на тази седмица ще постъпи още едно момиче, на което предстои да направим трансплантация. При него също донорът е от чужбина, пак от Германия“, съобщи началникът на клиниката, като обяви, че от втората половина на септември и през октомври ще постъпят още двама пациенти, които се нуждаят от този вид трансплантация.

Доц. Аврамова изрази надежда да няма нови рецидиви, тъй като това означава, че пациентът има проблем с лекуването и затова се стига до трансплантация.

Годишно нуждаещите се деца от алогенна костно-мозъчна трансплантация са 10 – 12 на различна възраст.

Доц. Аврамова призова родителите на деца с подобни диагнози да се доверят на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, тъй като тя има повече от 25 години опит, доста добри условия за извършване на това лечение, както и добри контакти в чужбина. В края на годината предстои да започне и ремонт на клиниката, което ще подобри условията в трансплантационното отделение.

Към политическия елит доц. Аврамова се обърна с призива да направи всичко възможно това лечение да се осъществява в България. | БГНЕС