"Българската народна банка твърди, че е безсилна да защити банковата система на България от лица с наложени санкции по закона „Магнитски“, като се оправдава с „липса на изрична нормативна регламентация“ в националното законодателство. Това става ясно от отговор на БНБ на официално искане за информация от лидера на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев за това как Централната банка следи за спазването на ограничителните мерки спрямо лицата, включени в списъка със санкции на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, сред които е и лицето Делян Славчев Пеевски".

Това се казва в позиция на "Продължаваме промяната", разпространена до медиите.

"В писмото си Асен Василев припомня прессъобщение на БНБ от 11 юни 2021 г., според което БНБ започва да прилага ограничителни мерки за такива лица при сделки и операции по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Според съобщението на БНБ всички банки в страната с открити сметки и делови взаимоотношения с такива лица вече са предприели мерки, включително блокиране на сметки и карти, налагане на запори и закриване на сметки.

Асен Василев иска информация конкретно за транзакции, извършени през „Общинска банка АД“ в периода от 2021 г. досега, от сметки на лица от санкционните списъци или юридически лица, в това число партии, представлявани от санкционирани лица или в които санкционирани лица са материално отговорни лица (МОЛ). Той се позовава на публичната информация, че „Общинска банка АД“ е обслужваща банка на партията „ДПС – Ново начало“ (Централна избирателна комисия (ЦИК), удостоверение № В 336 от 16 август 2024 г.), удостоверяващо, че „Общинска банка АД“ обслужва сметка на партия „Движение за права и свободи“, участвала в предизборна коалиция (съответно и на „Ново начало“), на която Делян Пеевски е председател.

Пита се дали БНБ разполага с информация за извършени банкови и картови транзакции, осъществени от 11 юни 2021 г. до настоящия момент, които са свързани с лица от санкционните списъци на OFAC или юридически лица (в т.ч. партии), управлявани от санкционирани лица или в които санкционирани лица са МОЛ. Също така се иска информация какви конкретни действия е предприела БНБ за наблюдение и контрол върху изпълнението на санкционния режим от страна на „Общинска банка АД“ и останалите кредитни институции в България. Пита се също дали работата със санкционирани лица или юридически лица (в т.ч. партии), управлявани от санкционирани лица или в които санкционирани лица са МОЛ, създава допълнителни рискове за банковите институции, които работят с такива лица.

В отговора си БНБ обяснява, че в прессъобщението си е описвала само действащата правна уредба, в рамките на която БНБ и банките в страната отчитат последиците от ограничителните мерки, налагани от трети страни. Подчертава се необходимостта от национално законодателно решение, с оглед липсата на изрична нормативна регламентация.

Също така БНБ посочва, че банките самостоятелно вземат решения по договорните си отношения с клиенти и оценяват риска съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари. Българската народна банка не е страна по тези отношения и няма правомощия да разпорежда откриване или закриване на сметки. По отношение на данните за наличности и операции по сметки БНБ отбелязва, че те представляват банкова тайна, достъпна само по реда на Закона за кредитните институции.

Всичко това показва пълния отказ на Централната банка да защити банковата система в страната. БНБ има достатъчно правомощия в рамките на надзорните си функции като регулатор на банковия сектор да издаде указания към банките да предприемат действия, които намаляват риска за парите на вложителите. С отказа си да упражнява тези си правомощия БНБ де факто позволява на лица като Делян Пеевски, вкарани в санкционния списък „Магнитски“ за корупция, да извършват всякакви операции в страната, застрашавайки по този начин засегнатите банки от въвличане в санкции и опасност от изпадане в несъстоятелност.

Припомняме, че заради подобен случай, свързан с пране на пари и транзакции на руски клиенти, свързани с корупционни практики, през 2018 г. фалира латвийската ABLV Bank, след като беше изключена от системата за разплащания SWIFT и Европейската централна банка определи, че банката е „в несъстоятелност или вероятно ще изпадне в несъстоятелност“ („failing or likely to fail“) – ключово правно основание за спиране на дейността.

Също така припомняме, че на 22 май 2025 г. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ внесохме предложения за законови изменения, с които санкциите по закона „Магнитски“ да се прилагат и у нас. Целта е да се гарантира стабилността на финансовата система и държавата да излезе от сивия списък за пране на пари. Това беше и част от санитарния кордон около „ДПС – Ново начало“. Законодателните текстове обаче бяха отхвърлени от управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.

След витиеватия отговор на БНБ „Продължаваме Промяната“ е твърдо решена да продължи да защитава сигурността на банковата система в България. След като Централната банка на страната отказва да предприеме мерки, ще сезираме за случая Европейската централна банка", се казва още в позицията на ПП.IБГНЕС