Потомци на Вазовия род почетоха паметта на патриарха на българската литература Иван Вазов, предаде репортер на БГНЕС.

По повод 102-а годишнина от смъртта на Иван Вазов Националният литературен музей организира поклонение в негова памет пред гроба, който се намира зад църквата „Св. София“. Най-младите членове на Вазовия род също присъстваха.

Рада Вазова разказа пред БГНЕС, че връзката ѝ с Иван Вазов се дължи на доктора във фамилията – Кирил Вазов, един от братята на писателя. На въпроса какво е онова, което винаги ѝ е правило впечатление, когато е слушала за Иван Вазов, Рада отговори: „Впечатленията мисля, че са общи. По принцип неговата литература абсолютно винаги е правила впечатление не само на мен“.

Тя сподели, че едно от любимите ѝ произведения на Иван Вазов е „Люлека ми замириса“.

„Ако трябва да съм честна, това, което мога да извлека като информация от средата, в която пребивавам и в училище, е, че може би той като емблема е представян най-често и е изучаван най-често и най-всеобхватно. От една страна, това е изключително полезно за всички като българи, обаче, би следвало да досади в един момент и го чувам като чести вопли от моите съученици“, каза момичето.

Григорий Вазов, брат на Рада Вазова, заяви пред БГНЕС: „Родствената ми връзка с Иван Вазов е по линия с неговия брат д-р Кирил Вазов по бащинска линия, затова сме запазили фамилията Вазови. Най-любимото ми произведение на Вазов, може би, е „Хъшове“. Още като го изучавахме в училище ми грабна вниманието поради смисъла на произведението, който поне аз намерих“.

Той обясни, че е израснал с това, че е Вазов и трябва да държи някакъв стандарт. „Бих казал, че малко и с израстването аз лека-полека съм го осъзнавал, но не е имало точен момент, в който да ме е ударило, че съм Вазов“, споделя 16-годишният Григорий.

Вергиния Георгиева е потомка на най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов.

„Чувствам се прекрасно и общо взето още от детска възраст си знам, че съм от рода Вазови и съм много горда с това. Много се радвам, че поддържаме фамилията на Вазови“, заяви пред БГНЕС момичето.

Светослав Георгиев, брат на Вергиния, е пра-пра-правнук на Борис Вазов. През семейните връзки обаче фамилията вече е Георгиеви. Момчето добави, че не си спомня дали като по-малък се е хвалил с произхода си.

„Радвам се, че се срещнах с Григорий и Рада. Преди не сме се срещали и се радвам, че ще можем да подобрим роднинската си връзка и да се запознаем и с още повече хора“, каза още Светослав Георгиев.

По традиция на днешния ден къща-музей „Иван Вазов“ в София, намираща се на ул. „Иван Вазов“ 10, е със свободен вход.

Надежда Терзи, главен уредник, разказа пред БГНЕС, че това е първият български литературен музей в България, който е открит след смъртта на патриарха на българската литература. Иван Вазов живее в тази къща цели 26 г., като посетителите могат да видят трапезарията, в която той почива от инфаркт, а последният стол, на който той е стоял, е отбелязан с панделка. 5 г. след смъртта му, през 1926 г., къщата отваря врати като музей, а главен уредник в продължение на 20 г. е Елин Пелин.

„През 1944 г. Елин Пелин, заедно с най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов, разбират, че по време на бомбардировките къщата може да остане засегната от бомба. Самосезират се и изнасят цялата покъщнина, която нашите посетители виждат в този музей, и я изнасят в покрайнините на София с цел да ги опазят“, обясни Терзи.

На 30 март 1944 г. върху къщата пада бомба, остават само външните стени. „От 1944 до 1950 г. къщата е възстановена. Това, което хората виждат тук, е възстановено, максимално доближава епохата, в която е живял Иван Вазов“, добави главният уредник.

Интересът към дома на писателя е голям и всеки ден българи, а също и чужденци прекрачват прага му. Посетителите могат да видят различни експонати, които Вазов събира през целия си живот.

„Имаме чест да кажем, че този писател е признат приживе. Не случайно с указ на Цар Борис III, когато Вазов навършва 70-годишна възраст и чества 50 г. творческа и писателска дейност, е обявен за народен поет. Този указ се намира в официалната гостна, където всички могат да го видят“, допълни тя.

Лично Цар Борис III прекрачва прага на къщата и връчва на Иван Вазов най-високият орден в Царство България – „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Дотогава само монаси са били удостоявани с този орден и Вазов е първият светски човек, който получава правото да задържи този орден след смъртта си.

В документалната експозиция посетителите могат да се докоснат и до личните му вещи, като много интересен експонат е сребърната лира с позлатени струни и позлатена панделка, изработена във Виена.

„Това е подарък на Иван Вазов за първия му литературен юбилей“, посочи Терзи, като уточни, че на една част от листата са гравирани най-емблематичните Вазови произведения – „Под игото“, „Немили-недраги“, „Хъшове“, „Драски и шарки“, „Грамада“ и т.н.

Интерес у посетителите будят и златният часовник с червен рубин с гравирани инициали „И. В.“, подарен на писателя от Стоян Омарчевски, препарираното му куче – Буби, което се намира в работния му кабинет, както и ценната за целия Вазов род икона „Успение Богородично“, която се намира в стаята на Съба Вазова.

„Когато е опожарен Сопот през 1877 г., майката на поета взима една-единствена вещ, и това е тази икона. Смятала се е за чудотворна, защото е била рисувана от безрък художник. С крака е рисувана. Наброява близо 250 г. Вазов ѝ посвещава едно стихотворение – „Старата икона““, разказа още Надежда Терзи и добави, че един единствен спомен напомня за бащата на Иван Вазов и това е кехлибарената броеница, която патриархът на българската литература е използвал като средство за успокояване.

Във витрините се намира и второто издание на първия български роман – „Под игото“.

„Това е първото самостоятелно издание, където всички три части се намират“, обясни главният уредник на къщата музей и посочи, че в него има 25 илюстрации.

Редица картини също привличат вниманието на посетителите – Иван Мърквичка често илюстрира Вазовите произведения, а Елисавета Консулова-Вазова лично рисува най-добрия му приятел – проф. Иван Шишманов.

Надежда Терзи покани хората да посетят къщата музей „Иван Вазов“, да се върнат назад във времето преди 102 г., когато е починал патриархът на българската литература, да се убедят колко е бил уважаван и почитан приживе, а и след смъртта, че паметта за него е жива. „Както казва за себе си Иван Вазов – „моите песни все ще се четат“. /БГНЕС