Един от най-големите американски философи и педагози Питър Грегъри Богосян, напуска Портландския държавен университет, в който беше преподавател по философия през последното десетилетие, заради, по думите му, антилиберализмът, погълнал университета и отмъщенията, с които се е сблъскал.

В писмо до ректора Сюзън Джефордс той обяснява причините за напускането си.

„През последното десетилетие за мен беше привилегия да преподавам в университета“, пише Богосян. „Моите специалности са критичното мислене, етиката и сократическият метод и водя класове като "Наука и псевдонаука" и "Философия на образованието". Но в допълнение към изучаването на класически философи и традиционни текстове, съм канил широк кръг от гост-лектори, които да говорят в часовете ми - от християнски апологети до скептици за глобалния климат и привърженици на "Окупиран Уолстрийт".

Поканих тези лектори не защото бях съгласен с техния светоглед, а най-вече защото не бях съгласен с него. От тези трудни разговори видях най-доброто, което нашите ученици могат да постигнат: да поставят под въпрос убежденията си, като същевременно уважават вярващите; да запазят спокойствие в трудни обстоятелства; и дори да променят мнението си. Никога не съм се стремял целта на обучението ми да доведе учениците ми до определено заключение. По-скоро се стремях да създам условия за задълбочено мислене; да им помогна да придобият инструментите, с които да изграждат собствените си заключения“.

Според професора обаче университетът е направил този вид интелектуално изследване невъзможно.

„Той превърна един бастион на свободното изследване във фабрика за социална справедливост, в която единствените условия за влизане са раса, пол и идентифициране като жертва, а единствените резултати - недоволство и разделение“, продължава Богосян.

Преподавателите и администраторите са „абдикирали“ от мисията на университета да търси истината и вместо това стимулират нетърпимост към различните убеждения и мнения, смята педагогът. Това е създало култура на обида, в която студентите се страхуват да говорят открито и честно. Преподавателите, представяли канонични текстове, написани от философи, които по случайност са били европейци и мъже, са обвинявани във фанатизъм.

„Защо расовото съзнание трябва да бъде призмата, през която гледаме на ролята си на преподаватели? Как решихме, че "културното присвояване" е неморално?“, задава въпроси професор Богосян.

След като започва да кани лектори, които да изследват тези теми от критична гледна точка, за Богосян става все по-ясно, че случаите на нелиберализъм, на които е станал свидетел през годините, не са просто изолирани събития, а „част от проблем на цялата институция“.

„Колкото повече говорех по тези въпроси, толкова повече ответни мерки срещах“, признава преподавателят.

В началото на академичната 2016-17 г. бивш студент се оплаква от него и университетът започва разследване. Негови студенти, разпитвани по време на процеса, разказват, че следователят ги е питал дали знаят нещо за това, че е пребивал жена си и децата си.

„Това ужасяващо обвинение скоро се превърна в широко разпространен слух“, споделя той. При разследванията нямаше надлежен процес, така че нямах достъп до конкретните обвинения, възможност да се изправя срещу обвинителя и нямах възможност да се защитя“.

Накрая разследването заключава, че няма достатъчно доказателства, че Богосян е нарушил политиката на университета за забранена дискриминация и тормоз.

„В крайна сметка се убедих, че корумпираните научни тела са отговорни за оправдаването на радикалните отклонения от традиционната роля на училищата и елементарната цивилизованост“, признава професорът.

След критики срещу някои от трудовете на преподаватели от университета, в тоалетни в близост до философския факултет започват да се появяват свастики с неговото име под тях. Такива се появяват и на вратата на кабинета му, като в един от случаите са придружени от торбички с изпражнения. Университетът запазва мълчание. Когато предприема действия, те са насочени срещу Богосян, а не срещу извършителите.

„Продължих да вярвам, може би наивно, че ако разкрия погрешното мислене, на което се основаваха новите ценности на Портландския университет, ще мога да го избавя от лудостта му“, признава професорът.

Затова той не спира със статиите. Администраторите и преподавателите сатолкова разгневени от тях, че повдигат официални обвинения срещу него за „неправилно научно поведение“.

„Междувременно идеологическата нетърпимост в Портланд Стейт продължаваше да расте. През март 2018 г. редови професор прекъсна публична дискусия, която провеждах заедно с авторката Кристина Хоф Сомърс и еволюционните биолози Брет Уайнстийн и Хедър Хейнг. През юни 2018 г. някой задейства противопожарната аларма по време на разговора ми с популярния културен критик Карл Бенджамин. През октомври 2018 г. активист издърпа кабелите на високоговорителите, за да прекъсне дискусия с бившия инженер на Google Джеймс Дамор. Университетът не направи нищо, за да спре или да се справи с това поведение. Никой не беше наказан или дисциплинарно уволнен“, продължава разказа си Питър Богосян.

За него последвалите години са белязани от продължаващ тормоз. Намира листовки из кампуса, на които е изобразен с нос на Пинокио. Заплюван и заплашван е от минувачи, докато върви към класа. Ученици го информират, че колегите му ги карат да избягват часовете му. И, разбира се, е подложен на още разследвания. Всичко това прави все по-непоносим професионалния му живот.

„Целта на нашите институции е да ни напомнят, че свободата да поставяме въпроси е наше основно право. Образователните институции трябва да ни напомнят, че това право е и наш дълг. Държавният университет в Портланд не успя да изпълни това свое задължение. По този начин той предаде не само своите студенти, но и обществеността, която го подкрепя“, твърди Богосян в писмото си до ректора.

„За мен вече беше пределно ясно, че тази институция не е място за хора, които мислят свободно и изследват идеи“, заключава професорът и философ Питър Богосян. „В продължение на десет години преподавах на студентите си колко е важно да живееш според принципите си. Един от моите е да защитавам нашата система за либерално образование от онези, които се опитват да я унищожат. Кой щях да бъда аз, ако не го правех?“, завършва с реторичен въпрос своето прощално писмо вече бившият портландски преподавател. /БГНЕС