Изследването, проведено върху мишки, е публикувано в списание Neurobiology of Aging. Проучването установи, че невроните, отговорни за предаването на сигнали в мозъка, претърпяват промени, подобни на тези, характерни за когнитивното увреждане. Тези промени засягат баланса между възбудителните пирамидални неврони и инхибиторните GABAergic неврони, което може да наруши способността на мозъка да се адаптира към сложни задачи.
Беше проведен експеримент с препиване при мишки, симулирайки човешката склонност към препиване през уикендите. Мишките получават достъп до алкохол на всеки четири дни в продължение на четири седмици, съответстващи на ранна зряла възраст. След това алкохолът беше напълно елиминиран за шест месеца, което се равнява на няколко десетилетия живот при хората.
Учените установили, че дори след дългосрочно въздържание от алкохол, пирамидалните неврони показват намалена възбудимост, което затруднява предаването на сигнали. Това е подобно на ситуация, при която „педалът на газта“ на мозъка изисква повече усилия, за да се активира. В същото време GABAergic невроните стават по-податливи на възбуждащия невротрансмитер глутамат, който се свързва с когнитивен спад при деменция. Промените в невроните, причинени от прекомерно пиене, изглеждат подобни на тези, наблюдавани при невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер.
Това предполага, че ранното препиване може да бъде фактор, допринасящ за когнитивното увреждане в напреднала възраст, дори ако пиенето е спряно преди десетилетия.
Авторите на изследването подчертават, че когнитивните здравословни проблеми, причинени от ранното пиене, могат потенциално да бъдат предотвратени или смекчени. Те също така планират по-нататъшни изследвания, насочени към намирането на терапевтични средства, включително използването на соматостатин за възстановяване на невронната функция. | БГНЕС