Вместо да бъде ябълка на раздора, Гоце Делчев трябва да бъде гарант за приятелство и близост.

Това заяви в интервю за БГНЕС по повод 154 години от рождението на Гоце Делчев проф. Филип Петровски - македонски общественик и университетски преподавател, бивш директор на Държавния архив на Северна Македония.

БГНЕС: На какво ни научи Гоце Делчев със своя живот и морални принципи като революционер и човек? Кои уроци забравихме?

Петровски: Гоце Делчев ни научи, че революцията не е само въоръжена борба, а преди всичко културно и морално издигане. Известният му цитат за света като поле за културно съревнование между народите е доказателство за неговия космополитизъм. Той вярваше в саможертва без лична изгода. Забравихме неговия идеализъм и принципа, че свободата се печели чрез вътрешна чистота, а не само чрез политически договорки. Днес често поставяме личния интерес пред колективния идеал, който той символизираше.

БГНЕС. Ако Гоце Делчев беше жив днес, щеше ли да види истински свободна и независима Македония?

Петровски: Това е въпрос на интерпретация, но от историческа гледна точка, част от някогашната Македония днес притежава атрибутите на държавност, за които неговото поколение е мечтало - институции, международно признание и собствен глас. За визионер като Делчев обаче „свободата“ вероятно е означавала и цялостна икономическа и духовна независимост от чужди влияния. Той би се гордял с държавността си, но вероятно би бил критичен към вътрешните разделения, които отслабват тази независимост.

БГНЕС: Гоце Делчев е общ герой на Република България и Република Северна Македония. Как може неговата личност да ни обединява, а не да ни разделя днес, за да преодолеем наложените от други противоречия?

Петровски: Делчев е фигура, която свързва двете общества чрез общите корени на борбата срещу угнетението. Вместо да се съревноваваме „чий е", трябва да го честваме като общо наследство. Относно обединяването: ако го разглеждаме като човек, действал в специфичен исторически контекст, в който идентичностите са били многопластови, можем да намерим общ език. Вместо да бъде ябълка на раздора, неговото име трябва да бъде гарант за приятелство - като символ на общото желание за напредък на целия регион. И на близостта между нашите народи.

БГНЕС: Защо е толкова страшно да се каже какъв е бил Гоце Делчев?

Петровски: Защо е „страшно“ да се дефинира неговата идентичност?

Страхът не произтича от самите факти, а от тяхната политическа злоупотреба. През изминалия век историята често беше използвана за изграждане на строги национални бариери. Да се каже какъв е бил Делчев изисква изправяне пред факта, че той е принадлежал към време, в което националните съзнания са били в процес на формиране. „Страхът“ всъщност е страх от загубата на опростените национални наративи, с които сме свикнали.

БГНЕС: Къде минава границата между легитимния патриотизъм и подмяната на историческите факти, когато говорим за личности като Делчев? Какво губи Македония, когато отказва да приеме сложността и многопластието на собствената си история?

Петровски: Легитимният патриотизъм е обич към своя народ, без да отричаш истината за другия. Границата се преминава, когато историческите извори се подбират така, че да отговарят на днешната политика.

Какво губи Македония? С отказа да приеме сложността (факта, че революционерите са действали в по-широк балкански и екзархийски контекст), държавата стеснява своето културно пространство. Приемането на тази сложност не отрича днешната македонска самобитност, а я прави исторически по-устойчива и по-богата.

БГНЕС: Каква цена плащат македонските политици, които публично признават общата история с България, както е записано в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г.?

Петровски: Истинската храброст е в признаването, че историята не е игра, в която единият трябва да загуби, за да спечели другият. Общата история е мост, а не пречка, ако се тълкува с добронамереност и взаимно уважение. | БГНЕС