Описвайки стила му на управление и особено отношенията му с други страни, често се използват две думи – „непредсказуем“ и „транзакционен“. Второто определение устройва редица съюзници, партньори и дори противници на Вашингтон, докато първото разтърси през изминалата година някои от най-близките и дългогодишни партньорства на САЩ.

При анализа на държавите, които са извлекли най-голяма или най-малка полза от втория мандат на Тръмп, умишлено бяха изключени страните, замесени в двата най-големи конфликта, в които той се опитва да посредничи – този между Израел и Палестина и войната между Русия и Украйна.

И двата конфликта остават до голяма степен нерешени, въпреки договореното през октомври примирие в Ивицата Газа, а променливият подход на Тръмп доведе до колебания в позициите му през последната година.

В този контекст се открояват пет държави, които изиграха най-успешно „играта на Тръмп“, както и пет други, които се оказаха в неизгодна позиция.

Печеливши

Китай

Включването на най-големия геополитически съперник на САЩ сред печелившите може да изглежда парадоксално, но е трудно да се твърди, че Китай е понесъл сериозни щети по време на втория мандат на Тръмп. Това важи особено на фона на тежката търговска война и ограниченията върху технологиите от първия му мандат – линия, която администрацията на Джо Байдън не само запази, но и разшири.

Част от тези технологични ограничения, включително продажбата на полупроводникови чипове за Китай и предложената забрана в САЩ на платформата „ТикТок“, собственост на китайска компания, вече изглеждат под въпрос или дори смекчени.

Тръмп рязко повиши митата върху китайския износ в началото на мандата си, но също толкова бързо ги намали след среща с китайския президент Си Дзинпин в Южна Корея през октомври. Срещата доведе до търговско примирие, възприето като по-благоприятно за Пекин, който използва огромното си влияние върху критичните минерали и редкоземните елементи, за да принуди Тръмп да отстъпи.

Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ не направи толкова отстъпки по темата Тайван, колкото Китай би желал, но акцентът върху „държавния суверенитет“ и признаването на „страни с различни системи на управление и общества“ подсказват реализъм, който Пекин вероятно приветства.

Саудитска Арабия

Тръмп отдавна демонстрира близостта си със Саудитска Арабия, като избра кралството за първа задгранична визита и през първия, и през втория си мандат. Отношенията между Вашингтон и Рияд изглеждат по-тесни от всякога.

През ноември Тръмп посрещна с голяма церемония престолонаследника Мохамед бин Салман, а визитата беше съпътствана от серия сделки за по-тясно икономическо обвързване. Белият дом определи Саудитска Арабия като основен съюзник извън НАТО, което засилва отбранителното сътрудничество, и придвижи плановете за продажба на изтребители F-35. Двете държави разширяват партньорството си и в сфери като изкуствения интелект, ядрената енергия и критичните минерали. По думите на Тръмп по-силен и способен съюз ще служи на интересите и на двете страни и ще допринесе за мира.

Сирия

Сирийският президент Ахмед ал-Шараа стана първият държавен глава на Сирия от близо осем десетилетия, приет в Белия дом, когато Тръмп го посрещна през ноември. Това подчерта драматичния обрат за бившия боец на „Ал Кайда“, за когото до края на 2024 г. беше обявена награда от 10 милиона долара.

Възходът на Шараа след свалянето на Башар Асад не се изчерпва със символиката. По време на визитата си той убеди Тръмп да премахне по-голямата част от американските санкции срещу Сирия, а през декември Конгресът отмени и законодателството, което задържаше част от ограниченията.

Напрежението между Сирия и Израел остава, но има ясни индикации, че Дамаск запазва подкрепата на Тръмп. В публикация в Truth Social на 1 декември американският президент подчерта значението на открития диалог между Израел и Сирия и изрази увереност, че Ахмед ал-Шараа работи активно за просперитета на страната и за добри отношения с Израел.

Похвалите към сирийския лидер продължиха и след като американските военни нанесоха удари по позиции на „Ислямска държава“ в Сирия на 19 декември в отговор на атака, при която загинаха двама американски войници. Тръмп заяви, че сирийският президент напълно подкрепя действията и полага усилия за възстановяването на страната.

Аржентина

Тръмп никога не е крил подкрепата си за аржентинския президент Хавиер Милей, когото нарича свой „любим президент“ и „MAGA докрай“. Личната симпатия стигна дотам, че през октомври, по време на междинните избори в Аржентина, Тръмп открито подкрепи Милей и обвърза пакет от 20 милиарда долара финансова помощ с изборната му победа.

Милей спечели, но планът за мащабната финансова подкрепа предизвика сериозни критики във Вашингтон. Икономически експерти поставиха под съмнение ефективността на стратегията, а американските банки впоследствие замразиха идеята за пълния пакет и започнаха да обсъждат по-малка и краткосрочна сделка, съобщи „Уолстрийт джърнъл“.

Пакистан

По време на първия си мандат Тръмп остро критикува Пакистан за „лъжи и измами“, обвинявайки страната, че предоставя убежище на терористи, и спря по-голямата част от военната помощ.

В началото на втория му мандат арестът на организатора на терористична атака в Афганистан, извършен с помощта на Пакистан, донесе на Тръмп бърза дипломатическа победа и отвори врата за нов диалог. Последваха комплименти, разговори и сделки – от криптовалути до критични минерали, подкрепени от личните му добри отношения с началника на пакистанската армия Асим Мунир.

Посланикът на Пакистан във Вашингтон Ризуан Саид Шейх заяви пред списание „Форийн полиси“, че отношенията между двете страни са по-добри от всякога и че тази възможност трябва да бъде използвана.

Губещи

Венецуела

Двустранните отношения със САЩ трудно могат да се влошат повече от ситуацията, при която се стига до американски военни удари край бреговете на страната, заплахи за сухопътни операции и открити разговори за смяна на режима. Именно това преживя Венецуела и президентът ѝ Николас Мадуро в продължение на месеци.

Администрацията на Тръмп определи Венецуела като основна цел в борбата срещу т.нар. „наркотероризъм“, обвинявайки Мадуро в сътрудничество с наркокартели за заливане на САЩ с дрога. Междувременно Тръмп помилва бивш латиноамерикански лидер, осъден за наркотрафик.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет защити действията на армията, заявявайки, че тези групи са „Ал Кайда на нашето полукълбо“ и се преследват със същата прецизност и технологии.

Иран

Многослойната и скъпа стратегия за възпиране, която Техеран изграждаше с десетилетия, понесе тежък удар през лятото. В рамките на 12 дни през юни израелска офанзива разруши иранската противовъздушна отбрана и балистичната ракетна инфраструктура. Решаващ се оказа и краткият, но мощен ангажимент на САЩ на 22 юни, когато бомбардировачи B-2 нанесоха удари по три ключови ядрени обекта с т.нар. „бункерни“ бомби.

Смята се, че Иран е успял предварително да изнесе част от обогатения уран и че разполага с необходимата експертиза за възстановяване на програмата, но ще са нужни години, за да си върне статута на държава на ядрения праг, ако режимът вземе такова решение.

Политиката на САЩ в региона допълнително отслаби позициите на Иран – от възхода на сирийския президент Ахмед ал-Шараа, който свали близкия съюзник на Техеран Башар Асад, до натиска върху „Хизбула“ в Ливан и новите санкции срещу иранската петролна контрабанда и нелегалните финансови мрежи. Финансовият натиск се засилва, а общественото недоволство в страната расте.

Южна Африка

Правителството в Претория понесе сериозни удари от администрацията на Тръмп през тази година. Част от мотивите за напрежението са измислени, други – реални.

Тръмп лансира неверни твърдения за геноцид срещу африканерите – бели потомци на европейските колонизатори – и им предостави колективен бежански статут. Реални разногласия обаче съществуват по въпроси като политиките за намаляване на расовото неравенство и делото, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд заради Газа. Допълнително недоволство във Вашингтон предизвикват неясната позиция на страната по войната в Украйна и близките ѝ отношения с Иран.

В отговор САЩ орязаха стотици милиони долари помощ, включително средства за борба с ХИВ/СПИН, наложиха 30-процентни мита върху южноафриканския внос и обявиха, че страната няма да бъде добре дошла на срещата на Г-20, която САЩ ще домакинстват във Флорида.

Канада

Отношенията между Вашингтон и Отава рязко се влошиха, след като Тръмп неколкократно заплаши да анексира северния си съсед и да го превърне в 51-вия щат.

Макар тези идеи да изглеждат отстъпили, агресивният тон към един от най-големите търговски партньори на САЩ продължава. Канада остава обект на високи мита в редица сектори, а обвиненията за участие във вноса на фентанил не се подкрепят от данните на американските митнически служби. Търговските преговори между двете страни се сринаха.

Американският посланик в Канада Пийт Хукстра също използва остра реторика, а през ноември вицепрезидентът Джей Ди Ванс обвини канадските лидери, че подкопават жизнения стандарт чрез, по думите му, „имиграционна лудост“.

Индия

Възходът на Пакистан в очите на Тръмп съвпадна със сериозно охлаждане на отношенията между САЩ и Индия – най-ниското им ниво от над две десетилетия.

Премиерът Нарендра Моди, когото Тръмп наричаше „голям приятел“, беше сред първите световни лидери, посетили Вашингтон след преизбирането му. Очакванията за възобновяване на близкото партньорство обаче бързо се изпариха. Отказът на Ню Делхи да признае ролята на Тръмп за примирието с Пакистан през май, недоволството от търговската политика на Индия и покупките на руски петрол доведоха до едни от най-високите американски мита в света.

Въпреки това основите на двустранните отношения остават стабилни – двете армии подписаха 10-годишно споразумение за сътрудничество, а новата Стратегия за национална сигурност на САЩ предвижда подобряване на икономическите връзки. При 50-процентни мита и липса на търговско споразумение обаче външният образ на отношенията остава неблагоприятен. | БГНЕС

---

Анализ на Foreign Policy.