Докато Мицкоски е премиер, няма да се помръднем от точката, на която сме сега, и няма да се движим към Европейския съюз. Това е антимакедонска политика, защото мястото на Македония е в Европейския съюз, в общността на цивилизованите съвременни нации. Може да очаквате няколко последователни формални покани от Мицкоски и наши министри към Радев и министри от правителството му, да дойдат на посещение в Македония. Мицкоски ще манипулира в посока: „Ето, България отказва среща с Македония“. На първо място полза от това извлича съседна Сърбия, защото възстановява доминацията, която имаше по времето на Югославия. Дори е по-лошо, сякаш сме във времето на кралска Югославия.

Това заяви в интервю за БГНЕС Оливер Андонов, университетски преподавател и представител на „фракцията за демократизация и съживяване“ на ВМРО-ДПМНЕ.

БГНЕС: Накъде води Северна Македония настоящото правителство с отказа или отлагането на изпълнението на преговорната рамка с Европейския съюз, включително и промените в Конституцията?

Андонов: Наникъде. Вече дори се поставя въпросът дали стоим на едно място, дали вървим назад, или се движим в някаква погрешна посока. Това трябва да бъде ясно на всички. Докато Мицкоски е премиер, няма да се помръднем от точката, на която сме сега, и няма да се движим към Европейския съюз. ЕС ще има тук едно празно пространство, в което рано или късно ще трябва да се намеси, за да установи някакъв, условно казано, контрол, защото по много въпроси ще излезем извън контрол.

Добре е, че сме член на НАТО, защото иначе можеше да се случат и по-лоши неща.

Особено тревожно е, че Мицкоски не е заинтересован да вървим към Европейския съюз. Той ще се опита по всякакъв начин да представи пред македонската общественост отношенията между Македония и България за проблематични, като проблем, създаван от София.

Чухме последното изявление на Петрова-Чамова, новия министър на външните работи на България. В него тя два-три пъти каза „македонският министър на външните работи“, а едва накрая употреби израза „нашите северномакедонски партньори“, вероятно имайки предвид името на държавата. Някак сме алергични към това България да ни нарича Северна Македония, макар че това е официалното, конституционното име на държавата. България не е виновна за това. Виновни са тези, които промениха името.

Това ще се използва за подтикване на истерия в политиката в Македония и като оправдание за политиките, които води Мицкоски.

Има още нещо интересно, с което Мицкоски също ще злоупотребява. Може да очаквате няколко последователни формални покани от Мицкоски и наши министри към Радев и министри от правителството му, да дойдат на посещение в Македония.

Обществеността трябва да знае, че междудържавни посещения на премиерско и министерско равнище не се случват така, както аз и вие можем да се разберем да седнем някъде на кафе. Това е протокол, който определя за какво ще се разговаря, какви теми ще бъдат поставени и какво конкретно ще се търси като резултат от разговорите, включително евентуални допълнителни договорености.

Това е сериозен въпрос, по който гарантирам като македонец, че Радев никога няма да се съгласи, както и никой в България. Ясно е, че нито едно българско правителство няма да се съгласи да разговаря за „френското предложение“, тоест за европейския договор, защото това вече наистина не е двустранен спор между Македония и България. Не знам и в какво би се състоял този двустранен спор, след като вече казахме, че нямаме проблем с приемането на македонската идентичност, македонския език, държава, народ и нация.

Имаме въпроси, които се отнасят повече до определени исторически тълкувания, при които трябва да погледнем нещата такива, каквито са. В този контекст нито едно българско правителство няма да приеме да разговаря по такъв начин и това няма да бъде точка за разговор. Това означава, че Мицкоски още от самото начало няма да може да реализира среща и ще манипулира това в посока: „Ето, България отказва среща с Македония“.

Като университетски преподавател, като член на ВМРО-ДПМНЕ, като бивш министър на вътрешните работи и човек, който дълги години активно работи в обществото, имам своя позиция. Като фракция във ВМРО-ДПМНЕ също имаме позиция и знаем как това може да бъде преодоляно и много добре регулирано.

Преди всичко трябва да напомня, че ние като фракция подкрепяме френското предложение и смятаме, че българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на Македония. За всичко останало може да се разговаря и отношенията да бъдат успокоени. Именно това успокояване на отношенията не устройва Мицкоски.

Казано най-просто: ние няма да отидем никъде. Ще останем там, където сме, с тенденция да започнем драстично да изоставаме и да се сблъскаме с други проблеми.

БГНЕС: Казахте, че тази македонска политика води държавата доникъде. Но знаете, че в политиката няма вакуум. Ако тя не води към Европа, накъде води и редно ли е да я наричаме македонска, или по-скоро е антимакедонска?

Андонов: Съгласен съм с вас. Това е антимакедонска политика, защото мястото на Македония е в Европейския съюз, в общността на цивилизованите съвременни нации. След 13 години ще се отбележат 100 години от началото на Втората световна война. Въпросът е дали все още имаме живи участници в тази война. Мисля, че вече няма. Ние сме нови поколения, които не помнят тази война и са възпитавани в други времена. Имаме и още по-нови поколения, така нареченото поколение Z, което не се интересува от Втората световна война. За тях дори социалистическото време е далечно.

Проблемът ще бъде оставен на тези поколения.

Именно затова тази позиция е антимакедонска, защото това са поколенията на съвременните европейски нации в една обединена Европа.

Както казахте, няма вакуум. Въпросът е кой ще запълни това празно пространство и по какъв начин. Начините са безброй, особено в политиката, сигурността и икономиката. Затова още в началото казах, че е добре, че сме член на НАТО, защото НАТО няма да позволи да се случи нещо друго.

БГНЕС: Тоест не виждате риск държавата да бъде поставена в тежка изолация?

Андонов: Риск винаги съществува. Рискът е съставна част от живота. Както би казал уважаваният от мен проф. Слатински, рискът е новото име на сигурността.

Точно така е. Риск винаги има. Въпросът е колко голям е този риск и доколко НАТО ще позволи на южния, тоест югоизточния си фланг, да има държава, която представлява риск за Алианса. Въпросът е и докога НАТО няма да предприеме мерки.

В момента прожекторът не е върху Македония заради интереса към Средния и Близкия изток, напрежението между Европейския съюз и Съединените щати, войната в Украйна и други големи геополитически събития. Македония е второстепенен въпрос. А това, което Мицкоски тук представя като някакъв спор, всъщност изобщо не е спор с България.

Аз не го виждам така. За мен няма никакъв спор с България, стига да се действа с добра воля, честно и с намерение нещата да бъдат преодолени. Начинът за преодоляването им вече е дефиниран.

БГНЕС: Прозират ли зад тази политика на Мицкоски чужди интереси? Казахте, че с него начело страната няма да бъде част от Европейския съюз. Кой печели от спирането на европейския път?

Андонов: Разбира се. На първо място полза от това извлича съседна Сърбия, защото възстановява доминацията, която имаше по времето на Югославия. Дори е по-лошо, сякаш сме във времето на кралска Югославия.

Тук имате наплив на култура, наплив на поведение, дори създаване на манталитет, не само политически, а обществен и граждански манталитет, напълно сходен с този в Сърбия.

Разбира се, Русия също има интерес, защото напрежението между Македония и България най-много устройва именно Русия. Защо я устройва? Защото в югоизточното крило на НАТО има сблъсък между две държави членки на Алианса. Нека го представим по-нагледно: как, ако утре възникне проблем с Русия, македонски и български войници ще застанат заедно в натовска единица и ще се борят срещу общия враг?

Това се прави умишлено. Ето къде е проблематичната ситуация. Естествено, точно тук се вписва и ролята на Сърбия, защото тя има интерес да се прикрива, докато всъщност реализира своите интереси чрез мека сила. Това е чист пример за упражняване на мека сила.

Например имате М-Тел в Македония. Имате всички възможни сръбски телевизии - „Пинк“, „Информер“, „Курир“. Това са телевизиите на режима, които могат да ви подават информацията, която те искат. Няма нито една българска, нито една гръцка продукция.

Не си спомням и хърватска продукция в Македония, макар че с Хърватия сме живели в една държава. Няма и словенска продукция, въпреки че и със Словения сме живели в една държава. Нямаме такива продукции в Македония, например сериали, които да гледаме.

В Македония чрез сръбските медии следим сръбски продукции, които имат пропагандни елементи. Ако гледате сериала „Сенки над Балканите“, ще видите куп пропагандни и неверни внушения за отношението на сръбските власти и сръбското общество преди Втората световна война към Македония и македонците.

Това е напълно невярно. Представят ни като македонци, а тогава те нито са ни признавали, нито са ни споменавали като македонци. Било е забранено да се наречеш македонец.

Много интересно е как в македонското общество чрез мека сила и пропагандна среда се изгражда тази картина. Затова казах, и съм го казвал много пъти: Македония трябва хиляда пъти да каже „благодаря“ на България, а България трябва хиляда пъти да каже „благодаря“ на Македония. В историческа ретроспекция сме знаели, поне нашите предци са знаели, добре да си помагаме взаимно и да живеем.

За мен това, което се случва в отношенията между Македония и България, е антицивилизационно. Поведението на Мицкоски е антицивилизационно. Той не търси решение. Това е основният проблем. Сърбия и Русия опитват да запълнят именно това пространство.

БГНЕС: Защо, когато сръбски учени и историци днес наричат територията на днешната независима държава „Южна Сърбия“, „Стара Сърбия“, „южна провинция“, честват се сръбски празници със сръбски знамена и сръбски официални лица, това не възпламенява по същия начин Мицкоски и неговото обкръжение?

Андонов: Не само че не възпламенява Мицкоски, но чрез неговата пропагандна машина не се възпламенява и населението. Няколко пъти съм писал и съм имал публични изяви по тази тема. Това, което се прави, е изключително обидно за нас, македонците.

Знаете ли защо е така? Защото сметката, която плаща Мицкоски, е в Белград. Там е дадена и ипотеката.

Тази работа е много ясна. Това е меката сила, която те периодично проявяват по друг начин. На какво приличаше честването на годишнината от пробива на Македонския фронт в Битоля? Ден преди това, на 7 септември, ние да честваме Деня на независимостта, те се разхождаха със сръбски знамена, качени на Каймакчалан, на планината Нидже. На какво прилича това?

Ние нямаме проблем с това. Нашето правителство няма проблем. То няма проблем и с отбелязването на Брегалнишката битка. Това е извор на много исторически неистини.

За да се ограничи това, е необходимо България да има малко повече мека сила към Македония. България е в по-добра позиция от Сърбия, по-богата е, член е на Европейския съюз, стабилна е, член е на НАТО. Тя трябва да подходи по различен начин към Македония, за да попречи на Мицкоски да разпространява дезинформация.

Няколко пъти съм имал възможност да посоча и на ваши политици в България как трябва да се действа. Просто понякога ясно и категорично от устата на президента или премиера на България трябва да се чуе: „Ние нямаме проблем с македонския народ, с македонската нация, с македонската държава и с македонския език. За нас това е приключен въпрос. Нека решим въпросите, които са регулирани във френското предложение.“

Това е същността на решаването на нещата. Не казвам, че то веднага ще помогне за решаването на проблема. Но ще помогне официалната позиция на България да достигне до македонската общественост, повторена многократно, за да бъде попречено на Мицкоски да разпространява негативна енергия, лъжи и да злоупотребява с тази тема.

Убеден съм, че голяма част от македонските граждани, не само македонците, а и всички останали в Македония, ако днес излезем на референдум и ги попитаме дали са „за“ ЕС, ще кажат „да“. Те дори нямат проблем с отварянето на Конституцията и с вписването на българите и всички останали в Конституцията на Македония.

Дори ако попитате хората във ВМРО-ДПМНЕ, ще ви кажат същото, но не публично, защото много от тях са клиентилисти или се плашат от Мицкоски. | БГНЕС