Сърбия продължава да модернизира въоръжените си сили с китайско оръжие.

Президентът Александър Вучич обяви по време на военно учение и демонстрация на въоръжение на Сръбската армия на 28 юни, че страната възнамерява да закупи допълнителни свръхзвукови балистични ракети CM-400, както и нови бойни самолети.

Вучич определи CM-400 като „страхотна ракета“ и заяви, че Сърбия ще увеличи броя на тези оръжия.

Изследователката от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Катарина Джокич заяви пред РСЕ, че това съобщение подсказва, че и новите бойни самолети вероятно ще бъдат закупени от Китай.

„Безсмислено е да се купуват скъпи ракети за самолети, които скоро няма да могат да ги използват“, смята тя.

Още през март Вучич потвърди, че Сърбия е придобила китайските ракети, но сръбските власти и досега не са разкрили нито цената, нито количеството им.

По данни от международните регистри за въоръжения Сърбия е единствената европейска държава, която разполага с ракети CM-400, а Китай е най-големият доставчик на оръжие за Белград.

Закупуването на китайско въоръжение е част от задълбочаващите се отношения между Китай и Сърбия, които официалните представители на двете държави определят като „желязно приятелство“.

Европейският съюз и Съединените щати нееднократно предупреждават Белград за рисковете от задълбочаване на военното сътрудничество с Китай, особено предвид факта, че Сърбия е кандидат за членство в ЕС.

Катарина Джокич посочо, че има няколко причини Сърбия да се насочва към китайско въоръжение.

„Китай се налага като надеждна алтернатива, особено като се има предвид, че неговото въоръжение е по-евтино от западното“, казва тя.

По думите ѝ съществуват и политически причини Сърбия да не може да придобива по-съвременни оръжейни системи от Съединените щати - един от най-големите износители на оръжие в света.

„Тъй като Сърбия не е член на НАТО, тя не е надежден партньор за САЩ. Когато става въпрос за сложни системи като бойни самолети или средства за противовъздушна отбрана, Вашингтон ще ги предоставя преди всичко на своите съюзници“, обяснява Джокич.

Тя допълва, че китайското въоръжение е разработено по образец на съветските системи, с които сръбската армия вече разполага, което улеснява интегрирането му.

Освен ракетите през 2020 г. Сръбската армия получи китайските безпилотни летателни апарати CH-92A - първата китайска военна техника, включена в бойния състав на въоръжените сили.

По-късно последваха доставки на бойни дронове CH-95, както и на зенитно-ракетните комплекси FK-3 и HQ-17.

Закупуването на китайско въоръжение предизвика сериозни реакции.

През юни Комисията по външни работи на Европейския парламент остро осъди придобиването на ракетите CM-400, като подчерта, че подобна сделка противоречи на общата европейска политика.

В приетия документ се посочва, че това „повдига сериозни въпроси относно геополитическата ориентация на Сърбия“.

По време на заседание на Комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ, посветено на Западните Балкани през декември 2025 г., беше заявено, че Русия и Китай допринасят за нестабилността в региона.

Конгресменът от Републиканската партия Кийт Селф заяви, че Китай разширява влиянието си чрез съвместни военни учения и доставки на оръжие за Сърбия.

Външнополитическият анализатор Бошко Якшич смята, че покупките на китайско въоръжение изпращат силен политически сигнал в момент, когато както Съединените щати, така и Европейският съюз очакват отношенията с Китай и Русия да бъдат ограничени.

„Това противоречи на официално прокламираната цел Сърбия да бъде ангажирана с европейската интеграция“, казва той.

Първото съобщение на Вучич през март за закупуването на китайските ракети CM-400 предизвика безпокойство и сред съседните държави.

Тогава хърватският премиер Андрей Пленкович заяви: „Ще обсъдим този въпрос с нашите партньори в НАТО и ще ги предупредим за това въоръжение, което представлява нов елемент в арсенала на Сръбската армия.“

Вучич отвърна, че „Загреб няма да решава какво оръжие ще притежава Сърбия“, като добави, че страната се подготвя за възможна заплаха от „съюза, който формират Прищина, Тирана и Загреб“.

През март 2025 г. Хърватия, Албания и Косово подписаха декларация за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, която сръбските власти определиха като заплаха за националната сигурност. Подписалите документа отхвърлиха тези обвинения.

Вучич тогава подчерта, че обсегът на китайските ракети е между 200 и 400 км и че става дума за оръжие с голяма разрушителна мощ.

Катарина Джокич смята, че реакцията на съседните държави е напълно очаквана, тъй като остава неясно „какво всъщност цели Сърбия“.

Бошко Якшич оценява, че управляващите следват политика на „балансиране“, като едновременно с това участват в регионална надпревара във въоръжаването.

„Всичко това е част от политика на нерационално харчене на средства, а с тези пари Вучич си купува благосклонност – от Пекин през Париж до Москва“, смята той.

По време на военния преглед на 28 юни Вучич заяви пред журналисти, че армията разполага с „китайски, американски, руски, френски и сръбски ракети“.

Данните показват, че Сърбия купува оръжие от различни източници, но през последните години китайското въоръжение доминира. По информация на SIPRI Франция е вторият по големина доставчик с 12% от сръбския внос на оръжие, следвана от Русия със 7%.

Една от най-големите сделки е покупката на 12 френски изтребителя „Рафал“ на стойност 2,7 милиарда евро.

От Русия Сърбия е придобила употребявани изтребители МиГ-29, хеликоптери, зенитно-ракетната система „Панцир-С1“ и противотанковите ракети „Корнет“.

По данни на SIPRI за 2025 г. Сърбия отделя най-много средства за отбрана сред държавите от Западните Балкани, повечето от които са членки на НАТО.

Катарина Джокич отбелязва, че тенденцията към увеличаване на военните разходи започва още през 2017 г., но причините за нея не са достатъчно ясно обяснени.

Стратегическите документи в областта на отбраната не определят еднозначно какви са конкретните заплахи пред страната.

„От една страна беше очаквано в даден момент да започне модернизация на въоръжението. От друга страна обаче липсва достатъчно ясна комуникация за какво точно ще бъде използвано това въоръжение“, казва тя.

Сръбските власти многократно са заявявали, че страната няма намерение да напада никого.

Джокич отбелязва, че в цяла Европа се наблюдава тенденция към увеличаване на разходите за отбрана, но с по-ясно формулирани мотиви. В редица държави възприеманата заплаха от Русия значително се е засилила след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

„При държавите членки на НАТО се наблюдава и натиск от страна на алианса за увеличаване на военните разходи и демонстриране на ангажираност към съюза“, посочва тя.

Сърбия е част от програмата на НАТО „Партньорство за мир“ от 2006 г., но последователно поддържа политика на военен неутралитет. | БГНЕС