Около 55 милиона евро са похарчени за ВЕЦ в Източна Босна, без строежът дори да е започнал

Концесията за проекта е предоставена през 2012 г. на руския бизнесмен Рашид Сардаров, собственик на компанията „Комсар Енерджи РС“.

Около 55 милиона евро са изразходвани през последните четири години за изграждането на водноелектрическа централа на река Лим в източната част на Босна и Херцеговина. Въпреки това проектът така и не е стартирал, а средствата буквално са „изтекли по водата“.

Концесията за проекта е предоставена през 2012 г. на руския бизнесмен Рашид Сардаров, собственик на компанията „Комсар Енерджи РС“. Две години по-късно той и тогавашният президент на Република Сръбска Милорад Додик полагат основния камък.

През 2022 г. правителството на босненския ентитет Република Сръбска без допълнителни обяснения изплаща на Сардаров 35 милиона евро и поема концесията. Нов основен камък е положен през юли 2023 г., след което е изплатен аванс от 20 милиона евро на турски изпълнител.

И този договор обаче е прекратен. Причината е, че турската компания „НГА Билд“ е поискала промяна на проекта. От фирмата обясняват, че първоначалният вариант е бил проектиран да издържа по-слаби наводнения, докато новите изисквания предвиждат съоръжението да устоява на така наречената „1000-годишна вода“, тоест на значително по-сериозни наводнения.

На въпросите защо този проблем не е бил установен по-рано, кой носи отговорност за похарчените средства и дали проектът ще бъде продължен, правителството на Република Сръбска, ресорното министерство на енергетиката и държавната „Електропривреда РС“, която е носител на проекта, не са отговорили на Радио Свободна Европа.

Директорът на „Електропривреда РС“ Лука Петрович по-рано заяви пред медиите, че впоследствие е било установено, че централата е проектирана да издържи така наречената „500-годишна вода“, тоест по-слаби екстремни наводнения. Държавната компания обаче смята, че обектът трябва да бъде изграден така, че да устоява на „1000-годишна вода“, което изисква по-голям язовир, по-мощни преливници и допълнителна защита, както и значително по-високи разходи.

Промяната на проекта би означавала нова документация и допълнителни разходи, което изпълнителят не е приел.

От турската компания не са отговорили на въпросите на Радио Свободна Европа за настоящия статут на проекта, причините за прекратяването на договора, размера на изплатените средства и дали авансът ще бъде върнат.

По официални данни стойността на проекта е оценена на 98 милиона евро, а планираният капацитет на електроцентралата е 36,8 мегавата.

Икономисти и организации на гражданското общество предупреждават, че става дума за сериозен институционален провал, тъй като основни технически недостатъци не са били проверени навреме.

„Невероятно е след три години да се откриват проблеми в проектирането. Всичко това е трябвало да бъде ясно още в момента, когато е била закупена концесията“, казва икономистът Зоран Павлович.

От организацията „Трансперънси Интернешънъл“ в Босна и Херцеговина подчертават, че обществото и до днес не е получило ясни отговори на ключови въпроси - кой е вземал решенията, защо проектът не е бил спрян по-рано и има ли възможност за възстановяване на част от вложените средства.

„Вместо властите да прекратят договора заради неизпълнение на задълженията от страна на инвеститора, бяхме поставени пред свършен факт, при който отново се губят обществени средства. За съжаление, днес плащаме цената на десетилетната липса на стратегическо мислене“, заяви Сърджан Тралич от „Трансперънси“.

Проектът „Мърсово“ е само един от поредицата бизнеси на „Комсар Енерджи РС“, която години наред беше стратегически партньор на правителството на Република Сръбска в енергийния сектор.

Властите нееднократно са поемали или преструктурирали проектите на компанията, често чрез непрозрачни решения. По официални данни за различни концесии, фирми и провалени проекти са изплатени над 150 милиона евро публични средства.

Сардаров, който преди близо 15 години получава гражданство на Босна и Херцеговина като „значим инвеститор“, е обещавал инвестиции за над половин милиард евро в изграждането на водноелектрически централи и нов блок на ТЕЦ „Углевик“.

Още през 2013 г. той получава концесия за въглищно находище, както и за строителството на трети блок на топлоелектрическата централа.

Руският инвеститор обаче никога не изгражда електроцентралата, а властите години наред му правят отстъпки и удължават сроковете, докато се стига до ситуация, в която ТЕЦ „Углевик“ остава без въглища и се нуждае от експлоатационното поле, за което Сардаров държи концесията.

Заради това в края на април тази година правителството на Република Сръбска чрез държавното предприятие „Газ РЕС“ пое компанията „Комсар Енерджи РС“. Тогава на Сардаров са изплатени около 120 милиона евро.

От „Трансперънси Интернешънъл“ предупреждават, че на обществото никога не са били представени анализи на риска, нито е била потърсена отговорност за взетите решения.

„Абсолютно ясно е, че за всички тези проекти обществото нямаше достъп до анализи и оценки на риска. В крайна сметка се оказахме без нито един реализиран проект, а платихме стотици милиони марки на компания, която не е направила нищо. Компетентните институции трябва да проверят отговорността на онези, които са сключили подобни сделки, защото досегашната практика показва тревожен модел, при който държавата поема провалени частни инвестиции с публични средства“, подчерта Тралич.

Руският милиардер с произход от Дагестан основно инвестира в енергийния сектор. Той е собственик на петролната компания „Саут-Юрълс Индустриъл Къмпани“, чиято стойност надхвърля два милиарда долара. Името му фигурира и в „Панамските документи“, разкриващи схеми за укриване и пране на пари чрез офшорни зони.

С решение на Съвета на министрите Сардаров получава гражданство на Босна и Херцеговина през 2011 г. като „значим инвеститор“.

Гражданството му е предоставено по лична молба и с препоръката на правителството на Република Сръбска, което тогава посочва, че той е „лице от особена полза за Босна и Херцеговина“.

Законът позволява бизнесмени като Сардаров да получат гражданство, ако инвестират „значителна сума“ средства или осигурят „значителен брой“ работни места. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон