Нанасянето на оцветителя върху корема на мишка направи черния дроб, червата и пикочния мехур ясно видими през кожата на корема, а намазването му върху скалпа на гризача позволи на учените да видят кръвоносните съдове в мозъка на животното.

Според изследователите от Станфордския университет третираната кожа възвръща нормалния си цвят, когато боята се измие, и смятат, че процедурата може да намери множество приложения при хората - от локализиране на наранявания и откриване на вени за вземане на кръв до наблюдение на храносмилателни разстройства и откриване на тумори.

„Вместо да разчитат на инвазивни биопсии, лекарите може да са в състояние да диагностицират дълбоко разположени тумори, като просто изследват тъканта на човека, без да е необходимо инвазивно хирургично отстраняване“, казва д-р Гуосонг Хонг, старши изследовател по проекта. „Тази техника може да направи взимането на кръв по-малко болезнено, като помогне на флеботомистите лесно да открият вените под кожата.“

Този трик напомня на подхода, използван от Грифин в романа „Невидимият човек“ на Х. Г. Уелс от 1897 г., в който блестящият, но обречен учен открива, че тайната на невидимостта се крие в това да се съобрази коефициентът на пречупване на даден обект, или способността му да огъва светлината с този на околния въздух.

Когато светлината проникне в биологична тъкан, голяма част от нея се разсейва, тъй като структурите в нея, като мастни мембрани и клетъчни ядра, имат различни показатели на пречупване. Когато светлината преминава от един индекс на пречупване към друг, тя се изкривява, което прави тъканта непрозрачна. Същият ефект кара молива да изглежда огънат, когато падне в чаша с вода.

Д-р Зихао Оу и колегите му от Станфорд изказаха неинтуитивната теория, че определени багрила могат да направят така, че определени дължини на вълните на светлината да преминават по-лесно през кожата и други тъкани. Силно абсорбиращите багрила променят индекса на пречупване на тъканите, които ги абсорбират, което позволява на учените да съобразят индексите на пречупване на различните тъкани и да потиснат всяко разсейване“.

В поредица от експерименти, описани в сп. "Science", изследователите показват как пресни пилешки гърди стават прозрачни за червена светлина минути след потапянето им в разтвор на тартразин - жълта хранителна боя, използвана в американските Doritos, напитка SunnyD и други продукти. Оцветителят намалява разсейването на светлината в тъканта, което позволява на лъчите да проникнат по-дълбоко.

След това екипът намазва с жълтата боя корема на мишка, като прави кожата на корема прозрачна и разкрива червата и органите на гризача. При друг експеримент те нанасят боята върху обръснатата глава на мишка и с помощта на техника, наречена лазерно контрастно изобразяване, виждат кръвоносните съдове в мозъка на животното.

„Най-изненадващата част от това изследване е, че обикновено очакваме молекулите на багрилата да направят нещата по-малко прозрачни. Например, ако смесите синьо мастило за писалка във вода, колкото повече мастило добавяте, толкова по-малко светлина може да премине през водата“, казва Хонг. „В нашия експеримент, когато разтворим тартразин в непрозрачен материал като мускул или кожа, който обикновено разсейва светлината, колкото повече тартразин добавяме, толкова по-прозрачен става материалът. Но само в червената част на светлинния спектър. Това е в разрез с това, което обикновено очакваме от оцветителите“.

Изследователите описват процеса като „обратим и повторяем“, като кожата възвръща естествения си цвят, след като багрилото се отмие. В момента прозрачността е ограничена до дълбочината, на която прониква багрилото, но Хонг заяви, че лепенките с микроигли или инжекциите биха могли да доставят багрилото по-дълбоко.

Процедурата все още не е тествана върху хора и изследователите ще трябва да докажат, че е безопасна за употреба, особено ако багрилото се инжектира под кожата. I БГНЕС