Когато Джоселин Лайтзингер помолила студентите си да напишат разказ за момент от живота си, в който са станали свидетели на дискриминация, тя забелязала нещо необичайно: във всеки втори текст жертвата се казвала Сали.

„Очевидно ChatGPT е решил, че това е типично женско име“, заяви Лайтзингер, преподавателка по „Бизнес и общество“ в Университета на Илинойс в Чикаго.

„Те дори не разказваха лични истории – нещо, което се очакваше от тях“, уточни тя.

По нейна преценка около половината от 180-те ѝ студенти са използвали ChatGPT неправомерно през последния семестър – включително и при писане по темата за етиката на изкуствения интелект.

„Иронично и просто абсурдно“, отбелязва тя.Лайтзингер  не била изненадана от резултатите от скорошно изследване, според което студентите, използващи ChatGPT за писане на есета, проявяват по-малко критично мислене.

В малкото проучване, което все още не е преминало през рецензия, участвали 54 възрастни студенти от района на Бостън. Те били разделени в три групи: едната използвала ChatGPT за 20-минутно есе, втората – търсачка, а третата разчитала само на своите умове.

С помощта на EEG устройства учените измерили мозъчната активност по време на задачата, а двама преподаватели оценили есетата. Резултатите били красноречиви: студентите с ChatGPT получили по-ниски оценки във всяко отношение и демонстрирали по-слаба връзка между различни мозъчни зони. Над 80% от тях не успели да си спомнят дори един цитат от написаното, за разлика от само 10% в другите групи.

До третата сесия повечето от тази група се били съсредоточили основно върху копиране и поставяне на текст.

Преподавателите без проблем разпознали AI-творбите – граматически правилни, структурирани, но без душа, индивидуалност и дълбочина.

Въпреки това, водещата авторка на проучването, Наталия Космина от MIT, подчертава, че медиите са преекспонирали резултатите. В четвъртата сесия, когато „мозъчната“ група използвала ChatGPT, EEG измерванията показали дори засилена мозъчна активност.

Проучването е твърде малко, за да се правят генерални изводи, подчертава Космина. Но то показва необходимостта от по-задълбочени изследвания за това как да се интегрират AI инструменти в образованието по ползотворен начин.

 Лайтзингер вижда потвърждение на тези резултати в собствената си класна стая. Откакто ChatGPT стана широко достъпен в края на 2022 г., студентските есета ставата все по-гладко написани, с по-малко правописни грешки, но и с по-малко автентичност.

„Понякога дори не сменят шрифта след копиране от ChatGPT“, споделя тя. И все пак Лайтзингер призовава за разбиране към студентите – те често се объркват, тъй като в някои дисциплини използването на AI е насърчавано, а в други строго забранено.

Новите инструменти често се сравняват с калкулаторите, които също предизвикали сериозен отпор при въвеждането им. Но според Лайтзингер ChatGPT позволява на студентите да прескочат ключови стъпки в учебния процес – като самото разбиране на материала – и директно да „излюпят“ финален продукт.

Британски студент, пожелал анонимност, казва, че използва ChatGPT за събиране на бележки от лекции, търсене на информация и идеи.

„Не мисля, че е правилно да пише есета вместо теб – това не е смисълът на университетското образование“, обясни той.

Проблемът далеч не се ограничава до ученици и студенти. Научни списания са залети с наплив от статии, генерирани от AI, а някои стартъпи планират да публикуват хиляди книги годишно, написани от технологията.

„Писането е мислене. Мисленето е писане. И когато елиминираме този процес, какво остава от мисленето?“, пита Лайтзингер. | БГНЕС, АФП