Военните по света са изправени пред стремителни технологични промени и се опитват да извлекат поуките от войната в Украйна и конфликтите в Персийския залив.

Начинът, по който се водят войните, се променя с изключителна скорост, а новите технологии преобръщат утвърдените военни доктрини - от процесите по въоръжаване до провеждането на бойни операции, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Големият въпрос е доколко радикална ще бъде тази трансформация през следващите години. Дали стотиците милиарди долари, които САЩ, техните съюзници и съперници влагат в нови танкове, самолети и бойни кораби, няма да се окажат еквивалент на покупка на коне и стрели в навечерието на ерата на картечниците и гаубиците?

В началото на войната между Русия и Украйна много западни военни лидери я определяха като конфликт, от който не могат да бъдат извлечени особено ценни уроци. Аргументът беше, че при евентуална война САЩ и съюзниците им ще разполагат с въздушно превъзходство и високоточни боеприпаси, способни да нанесат бърз и съкрушителен удар. Неспособността на САЩ и Израел да нанесат стратегическо поражение на регионална сила като Иран, въпреки че изразходваха значителна част от тези високоточни боеприпаси, постави под съмнение това схващане.

Войната, основана на използването на дронове, както и широката достъпност на евтини високоточни боеприпаси, вече са трайна реалност. Същото важи и за разпространението на способности като далекобойните балистични и крилати ракети, които доскоро бяха запазена територия на големите сили и дори за тях бяха твърде скъпи за масово използване. Междувременно развитието на автономни системи, управлявани от изкуствен интелект, предвещава още по-мащабна промяна.

В съвременните конфликти това, което преди се смяташе за сигурен тил на стотици километри от фронтовата линия, вече е потенциално бойно пространство, независимо дали става дума за американски бази в Персийския залив или руски военни обекти далеч от Украйна. Масовото разпространение на евтини сензори значително затруднява концентрирането на големи военни сили. Маневри като бронетанковото настъпление на САЩ в Ирак през 2003 г. вече са много по-трудни за осъществяване, защото всяко съсредоточаване на войски може бързо да бъде открито и атакувано още преди да достигне бойното поле.

В министерствата на отбраната и военните щабове по света внимателно следят тези процеси и се опитват да определят какви поуки следва да бъдат извлечени.

„Характерът на войната се променя фундаментално. Въоръжените сили трябва да могат да се адаптират по-бързо, да интегрират новите технологии и да се учат с висока скорост. Ако не успеем да се приспособим, няма да можем да победим“, заяви началникът на отбраната на Германия генерал Карстен Бройер.

Подобно предупреждение отправи и неговият нидерландски колега генерал Оно Айхелсхайм. „Технологиите се променят изключително бързо по време на война. Ако не развием способността си за адаптация и гъвкавост, ще загубим първите седмици на конфликта, прекалено много територия и прекалено много хора. След това ще се приспособим, но вече ще бъде твърде късно“, каза той.

Военните ръководители, правителствата и отбранителната индустрия не са единодушни дали настоящите процеси представляват истинска революция, която налага цялостно пренаписване на съществуващите военни доктрини.

„Революции във военното дело често се обявяват, но рядко се случват. Повечето военни промени, включително сегашното развитие при дроновете и високоточните удари, са еволюционни“, смята старшият сътрудник във фондацията „Карнеги“ във Вашингтон Майкъл Кофман. „Никой не оспорва значението на барута, но той е съществувал на бойното поле стотици години редом с рицарите и копиеносците.“

Независимо дали става дума за революция или не, малцина се съмняват, че начинът на водене на война се променя бързо и тази промяна се ускорява. Автономните системи, базирани на изкуствен интелект, вече играят важна роля за САЩ при изготвянето на списъци с цели във въздушната кампания срещу Иран. Автономни украински дронове, включително произведени от германската компания „Хелсинг“, патрулират по пътищата в окупираната южна част на Украйна. С помощта на изкуствен интелект те разпознават цели като цистерни с гориво, а след разрешение от оператор самостоятелно ги преследват. Русия от своя страна вече използва дронове „Мълния“, управлявани от изкуствен интелект, които изпълняват сходни задачи без човешка намеса, тъй като руските сили нямат достъп до системата Starlink за насочване.

„Автономността едва сега навлиза на бойното поле, но през следващите пет до десет години именно тя ще бъде най-големият фактор за промяна, защото засяга всичко и фундаментално преобразява бойното пространство, което досега беше ориентирано към човека“, каза съизпълнителният директор на „Хелсинг“ Гундберт Шерф.

Ръководителят на операциите за Великобритания и Европа в американската отбранителна и технологична компания „Палантир“ Луис Мозли, чиято компания участва активно във войната срещу Иран и осигурява ключова подкрепа за украинските операции срещу Русия, смята, че настоящата година може да остане в историята.

„Няма да се изненадам, ако 2026 г. бъде запомнена векове наред като годината, в която бе постигнат голям пробив във военните технологии, сравним с появата на барута. Този пробив е автономността“, заяви той.

Основната особеност на войната между Русия и Украйна, а вероятно и на бъдещите големи конфликти, е, че най-модерните оръжия и технологии остаряват само за няколко месеца. „Когато срещу вас стои противник, който също се адаптира, решаващо значение има скоростта на усъвършенстване и темпът на учене, а не самата технология“, допълни Мозли.

Един от най-показателните примери за такава адаптивност е новата украинска система за снабдяване с дронове, които причиняват над 90% от загубите на противника, както и със средства за радиоелектронна борба и други ключови оръжия. Тя се различава коренно от начина, по който функционират западните армии с техните централизирани бюджети за отбрана.

По системата, въведена през август миналата година, украинските бригади получават т.нар. електронни точки в зависимост от броя на успешно поразените руски военнослужещи и бойна техника, като видеозаписите от дроновете служат като доказателство. След преобразуването на тези точки във финансов ресурс чрез украинската система за управление на бойните действия Delta, подразделенията могат бързо да закупуват нови системи директно от производителите чрез засекретена онлайн платформа. С развитието на преките отношения между производители и военни самото оръжие започва да прилича повече на абонаментна услуга, която непрекъснато се обновява и усъвършенства според условията на бойното поле.

„Настъпи истинска революция в мисленето както по отношение на снабдяването, така и на военното и политическото ръководство. Изоставихме модела, при който инженерите получават конкретна поръчка да разработят определена ракета, танк или дрон. Днес инженерите са на фронтовата линия, сядат, пушат, пият кафе с войниците и заедно обсъждат какъв е проблемът и как може да бъде решен“, каза Ирина Терех, главен изпълнителен директор и технически директор на една от водещите украински отбранителни компании от ново поколение Fire Point, която произвежда дронове и ракети.

Войната с дронове преобърна и традиционните представи за въздушното превъзходство. САЩ могат напълно да контролират въздушното пространство над Иран със свръхмодерни самолети като F-35, но въпреки това не успяха да защитят ключовите си бази и обекти в Персийския залив от ирански дронове и ракети през март и април. Днес дори държава без конвенционални военновъздушни сили може да постигне локално въздушно превъзходство благодарение на дроновете.

Вместо да разглежда дроновете като поредния вид въоръжение в рамките на съществуващата военна структура, Украйна вече възприема войната с дронове като самостоятелна бойна сфера.

„Тук измерението е времето. Целта е да се съкрати веригата от откриването на целта до нейното унищожаване, като се премахнат човешките и ръчните етапи. Така на всяка стъпка вземате решение за поразяване и го изпълнявате по-бързо от противника“, обясни главният изпълнителен директор на производителя на морски и въздушни дронове Uforce Олег Рогински.

Бързият и иновативен подход на Украйна трудно може да бъде възпроизведен в държави, които не водят война и съответно не изразходват огромни количества боеприпаси, които постоянно трябва да бъдат заменяни.

„Ако в Европа решим да започнем производството на милиони дронове с малък обсег като тези в Украйна, а след осем месеца всички те остареят, какво ще правим с тях?“, попита професорът по военна стратегия и технологии в училището „Херти“ в Берлин Мауро Джили.

В подобна среда способността за бърза адаптация към технологичните промени се превръща в ключов елемент на отбраната.

„Днес не можем да си представим война без дронове, но никой не знае какво ще се случи след пет години, къде ще бъде бойното поле и дали именно дроновете ще бъдат най-доброто средство. Затова са необходими индустрия, армия и правителство, които да бъдат достатъчно гъвкави. А истината е, че правителствата не се движат бързо“, заяви министърът на отбраната на Нидерландия Дилан Йешилгьоз-Зегериус.

За да не изостават от развитието, както производителите на оръжия, така и военните командири трябва да преосмислят начина си на работа и да определят кои елементи от традиционното въоръжение и доктрина остават приложими в новата реалност.

„Това все още е еволюция, но темпът на усъвършенстване благодарение на технологичното развитие е толкова бърз, че лесно може да бъде възприет като революция. Все още не сме се разделили с наследените системи и те поне отчасти ще ни съпътстват и в бъдеще“, каза началникът на отбраната на Швеция генерал Михаел Клаесон.

Остава въпросът кои точно елементи от това наследство ще запазят значението си. Военните командири трябва едновременно да се подготвят за бъдещите войни и да бъдат готови за заплахите, които съществуват още днес. За Германия и останалите европейски армии това означава преди всичко възможността за конфликт с Русия.

По думите на генерал Бройер трансформацията не може да бъде оправдание за отслабване на бойната готовност. Германия трябва да модернизира въоръжените си сили, като едновременно с това запази способността си да влезе в бой незабавно, ако се наложи да защитава Европа.

„Не можем да поставим възпирането на пауза и да кажем на противника да се върне през 2039 година.“ | БГНЕС