По време на посещението на френския президент в Атина публикация на „Политико“ повдигна редица въпроси по тема, която досега рядко е била обсъждана публично. Става дума за изявление на Еманюел Макрон и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис относно удължаването на срока за изплащане на заемите от следпандемичния Възстановителен фонд.

На съвместната си пресконференция двамата лидери призоваха оставащите заеми по фонда да бъдат удължени или дори трансформирани в нов дълг. С други думи, те предложиха изплащането да не започва през 2030 г., както е предвидено в момента.

Държавите, които не са се възползвали от заемната част на фонда, се противопоставят на тази идея, тъй като не желаят бюджетът на ЕС да поема допълнителни лихвени разходи заради удължаването на кредити, от които се възползват само определени страни. Също така те не са склонни да поемат отговорност при евентуално емитиране на нов общ дълг.

Темата обаче предизвика по-широка дискусия за самите заеми, които могат да достигнат до 17,7 милиарда евро до края на годината, като вече са отпуснати около 12 милиарда евро. Те се предоставят на кредитоспособни предприятия срещу гаранции, със среден срок на погасяване от седем години. Финансирането е смесено: 50% идват от Възстановителния фонд при много ниска лихва, 30% – от банки при пазарни условия, а 20% се осигуряват от инвеститора.

По-същественото, което досега не е било достатъчно подчертавано, е че тези заеми, за разлика от безвъзмездната част от около 18 милиарда евро, се отчитат като част от държавния дълг на Гърция. Това означава, че при започване на погасяването дългът ще намалее със съответната сума. Този ефект не е бил включен в анализите за устойчивост на дълга, което би могло да се окаже положителна изненада за управляващите към онзи момент.

С предложението си Макрон и Мицотакис на практика лансират идея за емитиране на нов дълг, чрез който задължението по заемите от Възстановителния фонд да бъде извадено от гръцкия държавен дълг още сега. Това би могло да доведе до намаление от 4–5 процентни пункта от БВП или дори повече, като съществено промени дълговата динамика.

Подобен ход би дал силен тласък на икономиката, би подпомогнал нови повишения на кредитния рейтинг и би улеснил достъпа до финансовите пазари независимо от глобалната конюнктура. Това би означавало и значително облекчаване на фискалния натиск. | БГНЕС

--------

Никос Филипидис, „Катимерини“.