Трансатлантическите отношения често се оценяват през тесния призма на търговските баланси и периодичните спорове. Това е подвеждащо. Истинската им стойност се крие в далеч по-плътна структура – мрежа от инвестиции, споделени иновационни екосистеми, сътрудничество в отбраната и все по-интегрирани енергийни системи. В глобална среда, белязана от геополитическа фрагментация и припокриващи се кризи, тази структура не е просто полезна, а стабилизираща.

Малко двустранни отношения днес илюстрират това толкова ясно, колкото тези между Съединени американски щати и Гърция.

През последното десетилетие Гърция претърпя тиха, но съществена трансформация. След дълбока финансова криза страната възстанови фискалната си надеждност, засили износа и привлече устойчиви чуждестранни инвестиции. Резултатите са видими: значително намаляване на дефицита по текущата сметка до 14,1 млрд. евро през 2025 г. – около 5,7% от БВП, приблизително наполовина спрямо нивото отпреди три години. Рекордната година за туризма, подкрепена и от по-високите разходи на американските посетители, допълнително укрепи възстановяването. Само туризмът обаче не може да бъде основа за дългосрочна устойчивост. За поддържане на напредъка е необходима по-дълбока интеграция в стратегически икономически мрежи, преди всичко трансатлантическите.

Тук ролята на Съединените щати е ключова.

Докато Вашингтон преминава през нов политически цикъл, а международната система става все по-динамична, Гърция е едновременно уязвима и в същото време в изгодна позиция. Източното Средиземноморие остава регион с постоянна нестабилност, повлиян от разпространението на конфликти, енергийна несигурност и променящи се съюзи. На този фон задълбочаващите се отношения със САЩ се превръщат в силен балансиращ фактор. Те вече не се ограничават до традиционната дипломация, а обхващат отбраната, енергетиката, инфраструктурата, технологиите и капиталовите пазари, превръщайки се в ключова външна опора за икономическата и геополитическата позиция на Гърция.

Енергетиката е най-осезаемият израз на тази трансформация. В процеса на намаляване на стратегическите зависимости и диверсификация на доставките в Европа, Гърция затвърждава ролята си на важен входен пункт. Разширяващата се инфраструктура за втечнен природен газ, нарастващата мрежа от връзки с балканските пазари и стратегическото ѝ място във Вертикалния енергиен коридор я превръщат от транзитна територия в ключов елемент от новата архитектура на енергийната сигурност на Европа.

Самият коридор също се променя. Това, което започна като рамка за енергийна свързаност, се превръща в многоизмерна платформа, която обединява енергийни системи с транспортни и логистични мрежи, дигитална инфраструктура и индустриално развитие в Южна и Източна Европа.

Следващият етап от партньорството обаче ще се определя не толкова от енергийните потоци, колкото от данните.

Пресечната точка между енергийния капацитет и дигиталната инфраструктура се превръща в основен фактор за географията на икономическия растеж. Центровете за данни, изкуственият интелект и облачните услуги изискват огромни, надеждни и все по-често екологично чисти енергийни ресурси. В този контекст Гърция предлага съчетание от предимства – географска близост до три континента, нарастващ дял на възобновяемата енергия, силна подводна свързаност и увеличаващ се брой висококвалифицирани специалисти.

Страната вече затвърждава позицията си на регионален дигитален център, с нарастващ брой центрове за данни и ключова свързаност, свързваща Европа с Близкия изток и отвъд него. Още по-важно е, че мащабни проекти започват да променят индустриалния ѝ модел. Преходът на Западна Македония – от регион, зависим от лигнитни въглища, към център за зелена енергия и дигитална инфраструктура – е показателен пример. Проект за център за данни на стойност 2,3 млрд. евро и мощност 300 MW, с потенциал за разширяване до 1 GW, демонстрира както амбиция, така и доверие. Интересът на водещи американски технологични компании подчертава по-широка тенденция: икономическите отношения между САЩ и Гърция все повече се концентрират в стратегическите сектори на бъдещето.

Паралелно с инфраструктурата се открива и друга възможност – в сферата на иновациите и изкуствения интелект. Развиващата се стартъп екосистема в Гърция, съчетана със силна академична база и мобилен международен човешки капитал, създава благоприятна среда за трансатлантическо сътрудничество. Партньорства между гръцки изследователски институции, млади компании и американски технологични фирми и университети могат да ускорят развитието на приложни решения в области като енергетика, логистика, корабоплаване и отбранителни технологии. В епоха, в която технологичното лидерство е пряко свързано с националната конкурентоспособност, подобни връзки осигуряват не само трансфер на знания и капитал, но и по-дълбоко интегриране на Гърция в западните иновационни мрежи.

Тази конвергенция – на енергия, данни и иновации – има по-широки последици. Тя позиционира Гърция като мост между Европейския съюз и Източното Средиземноморие и като платформа, чрез която американският капитал, технологии и стандарти могат да се разширят в регион с нарастваща стратегическа конкуренция. По този начин се укрепват не само икономическите перспективи на страната, но и устойчивостта на самата трансатлантическа система.

Нищо от това не е предопределено. Гърция трябва да запази реформения импулс, да укрепи институционалния си капацитет и да гарантира, че растежът се движи от иновации, а не от потребление. От своя страна Съединените щати следва да разглеждат подобни партньорства не като второстепенни, а като съществена част от своята икономическа и геополитическа стратегия.

Изводът е ясен. В епоха на несигурност устойчивостта се изгражда не чрез изолирани национални усилия, а чрез гъсти и надеждни мрежи на сътрудничество. Партньорството между САЩ и Гърция е пример как такива мрежи могат да бъдат създадени – и защо те имат значение.

За двете страни залогът надхвърля двустранните ползи. Става дума за способността на трансатлантическата общност да се адаптира, да бъде конкурентоспособна и да устои в един все по-непредсказуем свят. | БГНЕС

София Куненаки Ефраимоглу е заместник-председател на Съвета за търговия и инвестиции САЩ–Гърция, първи заместник-председател на Атинската търговско-промишлена камара и ръководител на фондация „Елинистичен свят“ – САЩ. Нейният анализ е публикуван в „Катимерини“.