Това е исторически момент за укрепване на енергийната сигурност на страната ни и развитие на сектора на въглеводородите.

Това каза гръцкият министърът на околната среда Ставрос Папаставру на 15 април след подписването на споразумението за осъществяване на сондажи за проучване на въглеводороди в Йонийско море.  Консорциумът, съставен от американския гигант ExxonMobil и гръцките компании Energean и HelleniQ Energy, трябва да започне проучването си през февруари 2027 г. Проектът ще трябва да получи одобрение на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) до 15 юни, което е предпоставка за започване на сондажите.

Залогът е значителен: според оценките на Energean, запасите биха могли да достигнат до 270 милиарда кубически метра природен газ - достатъчно за няколко десетилетия национално потребление. Ако бъде направено надеждно откритие, проектът ще изисква допълнителни инвестиции до 5 милиарда евро и според някои анализи би могъл да генерира няколко милиарда евро приходи за гръцката държава. Атина се надява да засили енергийната си независимост и да се утвърди като стратегически център за Европейския съюз в напрегнат геополитически контекст в Източното Средиземноморие.

Но тази амбиция се основава на една голяма несигурност: вероятността за успех на първия сондаж се оценява само на 16%, главно поради дълбочината на находищата. Но най-тревожното е въздействието, което тези проекти биха могли да окажат върху околната среда. Особено след като през март гръцкият парламент ратифицира четири други енергийни споразумения, подписани с американската компания Chevron, за проучване на въглеводороди в четири морски зони, разположени в Йонийско море, южно от Пелопонес и остров Крит.

Районът, който ще бъде проучен, по-специално геоложката структура на Асопос, се намира в близост до едни от най-богатите и уязвими морски екосистеми в Средиземно море. Йонийско море е дом на няколко защитени вида: делфини, кашалоти, средиземноморски тюлени и морската костенурка карета, за която Кипариският залив е едно от основните места за размножаване в Европа. Екологични неправителствени организации бият тревога за потенциалните последици от проучвателните дейности, особено сеизмичните проучвания и дълбоководното сондиране. Тези операции генерират мощни акустични вълни, които могат сериозно да нарушат морските бозайници, които разчитат на звука за навигация и комуникация. В отговор на тези проекти, екологичните организации се мобилизират. „Грийнпийс“ стартира национална кампания с искане за спиране на сондажите, осъждайки политика, „в пълно противоречие с климатичната криза“.

Организацията подчертава три основни риска: екологичен, с пряка заплаха за морското биоразнообразие. Икономически, поради потенциалното въздействие върху туризма и риболова и климатичен, тъй като Европейският съюз се е ангажирал с декарбонизация.

Световният фонд за природата (WWF) отива по-далеч, като оценява, че икономическите ползи за страната биха били минимални, а последиците за околната среда огромни. „Концесионните договори, предоставени на петролни компании за 20% от гръцката морска зона, представляват дълбоко тревожна и проблематична ситуация, която потапя страната в дългосрочна зависимост от изкопаеми горива, което във време, когато климатичната криза продължава да се влошава, би трябвало да е нещо от миналото“, обяснява WWF.

Освен това, според приетото законодателство, „гръцките власти нямат право да упражняват контрол, освен ако не насрочат среща с регулираните петролни компании (чл. 19.13)“,  предупреждава неправителствената организация. WWF също така предупреждава за катастрофален сценарий - разлив на петрол може да доведе до загуба на десетки хиляди работни места, свързани с туризма, ключов сектор на гръцката икономика. Гръцкото правителство, от своя страна, настоява за спазване на екологичните стандарти. Energean посочва като пример обекта Принос, който се експлоатира от десетилетия без големи инциденти и дори е получил екологичен сертификат. Но WWF остава непреклонен: Като предоставя морски концесии на петролни компании, Гърция се обвързва с несигурно и нестабилно бъдеще, игнорирайки последиците за климата, моретата и икономиката. I БГНЕС