Никица Корубин: Четири години самоблокада в европейския път на Северна Македония

Той е блокиран от институциите на държавата (парламента), които отказват да изпълняват поетите от нея задължения и са изцяло подчинени на партийната воля.

Процесът на европейска интеграция на Северна Македония, т.е. отварянето на клъстери и глави, е ефективно блокиран от първия момент на получаване на преговорната рамка през 2022 г. Той е блокиран от институциите на държавата (парламента), които отказват да изпълняват поетите от нея задължения и са изцяло подчинени на партийната воля.

Макар регионалната и геостратегическа ситуация да се е променила драстично отпреди четири години, период, през който продължава ефективната блокада на държавата в процеса на европейска интеграция, това за съжаление не се отразява на поведението на партиите по отношение на конституционните промени, въпреки последователната позиция на Съвета на ЕС, непроменена и до днес, за „започване на преговорите по глави, незабавно и без допълнително политическо решение, след като бъдат извършени конституционните промени за вписването на българите в Конституцията“. Това изключително коректно и благоприятно решение на ЕС не само не се използва с добра воля и в интерес на гражданите, но е почти непознато за широката общественост и е обект на постоянни опити за компрометиране и усложняване.

За съжаление, през тези четири години, по време на две правителства, нито една политическа партия не постави конституционните промени като ултимативен приоритет, а постоянно се извършва или тяхната релативизация, или тяхната дискредитация, или се злоупотребява с тях, както чрез официални политически и партийни позиции, така и чрез агресивна медийна кампания за разпространение на антагонизъм, нетърпимост и манипулации.

Днешната позиция на правителството всъщност е партийната позиция на ВМРО-ДПМНЕ от предизборната им програма, която декларативно варираше от крайната позиция за „предоговаряне на преговорната рамка“, реално неподкрепена с нищо, през „конституционни промени с отложено влизане в сила“, до „изискване на гаранции за идентичност“, което се е утвърдило като централна точка за блокадата и отказа да се изпълнят поетите от държавата задължения. По този начин позицията на премиера представлява повторение на неговите предизборни и следизборни декларативни позиции и гравитира около „защита на идентичността“, всъщност около Решението на Съвета на ЕС, което е изключително благоприятно за нас, поради което желанието за неговата промяна остава неясно.

Също толкова неясна и изключително вредна е позицията на албанския партньор във властта (групата ВЛЕН), който се ангажира с „конституционни промени през първите шест месеца“ още преди две години. Позицията на албанските партии, както тези във властта, така и тези в опозиция, е от решаващо значение за деблокирането на този процес поради традиционната им проевропейска позиция, но и поради системата на „Бадентерово мнозинство“. Именно там е и винаги е бил ключът към ключовите решения на Северна Македония.

Непрекъснатата подкрепа на гражданите, над 70 процента, за членство в ЕС прави тази блокада както юридически, така и фактически неустойчива в дългосрочен план, без сериозни последици за политическата, икономическата, търговската, културната, междуетническата и социалната стабилност на страната, при което политическите елити, с бездействието си, се противопоставят на волята и интересите на гражданите.

Следователно става неизбежно всички избрани и назначени длъжностни лица, както и политическите партии, ясно да се позиционират по отношение на спазването на международните споразумения (Преспанското споразумение, Охридското споразумение и Договора с България) и ефективно да ги прилагат и спазват по начина, по който това правят и ЕС чрез преговорната рамка, и САЩ чрез Закона за национална сигурност, като наши единствени стратегически партньори. | БГНЕС

---

Анализ на македонският общественик и учен Никица Корубин, написан за БГНЕС.

Последвайте ни и в google news бутон