Както и много подобни срещи преди нея, червеният килим, който на 15 август 2025 г. в Аляска ще бъде постлан за руския президент Владимир Путин, е типичен за Доналд Тръмп: дипломатическо шоу, представено като спектакъл, появило се сякаш от нищото, с неясни цели и твърди очаквания за изхода както сред поддръжниците, така и сред противниците на Тръмп – още преди събитието да се е състояло.

Тръмп очевидно се опитва да смекчи очакванията, определяйки срещата с руския президент като „опознавателна“, за да се потърси дипломатическо решение на тригодишната руска война в Украйна.

Събитието идва след период, в който Тръмп стана по-критичен към ролята на Путин в продължаването на войната, като му даде 50-дневен срок да я прекрати или да се сблъска с нови американски санкции. По-късно Тръмп промени курса си по отношение на военната помощ за Украйна и увеличи доставките на оръжия. Въпреки това той винаги е изтъквал, че приоритетът му е да възстанови добрите отношения с Русия, а не непременно да спаси Украйна от поражение.

Изявите на Тръмп в миналото, демонстриращи възхищение от Путин, както и форматът на срещата, който изключва Украйна и нейните европейски съюзници, дават достатъчно поводи за критики срещу американската политика. Военният експерт Лорънс Фрийдман изрази широко разпространения страх, че Тръмп ще приеме основните искания на Путин срещу примирие. Подобно, журналистът от Си Ен Ен Ник Пейтън Уолш заяви, че „е трудно да си представим сделка, която да не унищожи Украйна“. Малцина коментатори в САЩ и Европа подкрепят инициативата на Тръмп, като Анатол Лийвън от антиизолационисткия Институт „Куинси“ е сред малкото, които ѝ дават поне хладно одобрение.

В Москва обаче, въпреки неясните намеци на Тръмп за „териториална размяна“, която би могла да върне на Украйна част от загубените земи, официалните медии вече приветстват срещата като победа за Путин и „катастрофа за Киев“.

Въпреки това, според някои наблюдатели, е рано срещата да бъде отписана и определена за обречена. Уважаваната руска емигрантка и журналистка Татяна Становая твърди, че това е „първият, повече или по-малко реален опит да се спре войната“. Има и няколко важни развития, които мейнстрийм коментаторите пренебрегват, когато подценяват шансовете за успех в Аляска.

Какво се е променило?

Въпреки многократните обещания на Тръмп да прекрати войната, досега напредък липсва. Предишните му опити за посредничество през февруари и април бяха отхвърлени от Путин.

Но оттогава насам се случиха редица промени, които биха могли да дадат на Тръмп лостове за влияние. Седем месеца след началото на втория му мандат, той изглежда уверен и по-склонен да използва американската мощ в защита на националните интереси.

През юни се включи в израелските въздушни удари срещу Иран – най-големия съюзник на Русия в Близкия изток. На 8 август прие в Белия дом президентите на Армения и Азербайджан, които подписаха историческо мирно споразумение – голям дипломатически удар срещу Русия, която традиционно доминира политиката в Южен Кавказ.

Освен това глобалната търговска война на Тръмп тревожи Москва. На 7 август той наложи нови наказателни мита на 90 държави, които не сключиха споразумения до поставения срок. Индия, която миналата година купи руски петрол за 80 млрд. долара – повече от Китай – също бе ударена с 50% мита, влизащи в сила след 21 дни, ако не намали вноса си на руски суров петрол. Това е потенциален натиск върху Путин, тъй като Русия рискува да загуби критични приходи на фона на падащите цени на петрола.

Защо това може да не е достатъчно?

Индия може да пренебрегне санкциите, тъй като ключови ѝ износи за САЩ – като iPhone и фармацевтични продукти – са освободени от митата и носят около 20 млрд. долара от общите ѝ 80 млрд. износ. Освен това световният петролен пазар е гъвкав – неизкупеното от Индия руско гориво може да бъде пренасочено към Китай, Турция, Италия, Малайзия и др. Дори загубата от 10–20 млрд. долара не би парализирала бюджета на Русия от 415 млрд. долара годишно.

Дяволът е в детайлите

Все още е неясно какво точно цели Тръмп в Аляска. Основната му идея изглежда е „земя срещу мир“ – край на бойните действия и де факто признаване на окупираните украински територии като руски.

Но Москва не контролира цялата територия на четирите украински области, които претендира. Ако Путин настоява да завземе целия Донецк, Украйна би трябвало да отстъпи около 6500 кв. км с 200 000 жители. Зеленски трудно би се съгласил, а Путин твърди, че статутът на тези области като част от Русия е „завинаги затворен въпрос“.

Други теми, като гаранции за сигурността на Украйна или исканията на Русия за „денацификация“ и „демилитаризация“, могат да се обсъждат по-късно чрез посредничество. Но основното препятствие остава териториалният въпрос.

И двете общества са изморени от войната, но не искат мир на всяка цена. Ако Тръмп убеди Путин да се откаже от претенциите към цялата територия на четирите области, това би било значителна отстъпка, която Зеленски би могъл да приеме. В замяна Путин вероятно ще изиска вдигане на санкциите и пълно възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ.

Ако подобна сделка се сключи в Аляска, Тръмп ще трябва да убеди Украйна и Европа да я приемат. Но предвид увереността на Путин, че Русия печели войната, остава малко вероятно той да се поддаде на каквото и да било предложение на Тръмп в Анкоридж. | БГНЕС

---

Проф. Питър Рътланд, The Conversation