Димитър Русков: Мицкоски тласка РС Македония далеч от международното право и Европа

Проектът „Мицкоски“ зачерква шанса за интеграцията в Европейския съюз, изстрелва Скопие към съюза на авторитарните режими в Европа, обезверява гражданите на Северна Македония и удобно насочва гнева им към „източния съсед“.

Режимът на Християн Мицкоски с бясна скорост (и политика) отдалечава Република Северна Македония от Европейския съюз – единствения гарант за нейното просъществуване извън пределите на югославския шаблон и здравата хватка на Белград.

Ако през януарската зима на 1992 г. България стана безусловен гарант за независима Македония, през настоящия август месец властта в Скопие води неумела кампания да прикрие настъплението срещу Преговорната рамка с Европейския съюз, Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него, а в конкретния случай, за който ще стане дума по-долу – втория, подписан през 2022 г.

При все това, независимо от годината и сезона, Северна Македония не функционира като независима държава, която би трябвало непрестанно да работи за своето по-добро бъдеще.

Мицкоски понечи да прикрие пътя, по който не просто крачи, а подскача, с енергичната помощ на бившата депутатка Лиляна Поповска – била съюзник и на неговия политически баща Никола Груевски в миналото, и дъщеря на патриарха на съвременния македонизъм Блаже Ристовски.

Именно Поповска стартира инициатива за оспорване на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, в периода, когато беше договорено т.нар. „френско предложение“. Броени дни бяха нужни на Конституционния съд на Северна Македония да открие процедура за разглеждане на жалбата. Светкавичната му реакция без съмнение доказа, че зад аргументацията на „обикновения гражданин“ стои политическата върхушка. Дори „македонските“ медии, финансирани от режима на Виктор Орбан, приютил Груевски, не сполучват в опита да скрият истинската цел на това решение.

Лиляна Поповска смята, че документът е в противоречие с Конституцията, а именно – с основните свободи и права на човека. Вносителката твърди, че протоколът има неподходяща форма и съдържание, че излиза извън рамките на правен акт, който урежда един член от споразумение между две държави, и че произвежда вредни последици по въпросите на идентичността на „македонския народ, език и държава“. Поповска счита още, че протоколът е противоконституционен, тъй като не е ратифициран от парламента и не е публикуван в „Държавен вестник“, а също твърди, че е в противоречие със Закона за сключване, ратифициране и изпълнение на международни договори. Това, което бившата депутатка иска от Конституционния съд, е протоколът да бъде отменен.

Въпросният документ всъщност постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите – все съществени условия, които потъват в забрава и от двете страни на границата, докато Мицкоски плаши съгражданите си, че Брюксел ще им открадне „многовековната идентичност“. За негова жалост, Преговорната рамка задължава Европейската комисия да следи за изпълнението на условията и да информира за това Съвета на ЕС.

Опитът за ревизия на международните споразумения се сблъска с категорично „не“ от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който неотдавна подчерта в компанията на Мицкоски: „Няма план Б, Северна Македония трябва да изпълни договореното през 2022 г., няма за какво да преговаряме.“

Коща явно се е заблудил, че за Мицкоски план А значи евроинтеграция. Реалната цел е  все по-ясна и прозрачна, а за доказателство служи и включването по темата от министъра на външните работи Тимчо Муцунски:

„Инициативата за оценка на конституционността и законността на протокола пред Конституционния съд ще потвърди дали конституционните промени са единствената пречка България да деблокира процеса ни на европейска интеграция“, заяви той, пропускайки да спомене реалните проблеми на страната си, описани подробно в доклада на Европейския парламент – опасния проект на Белград „Сръбски свят“, деструктивното влияние на Русия и Китай, чуждия контрол върху медиите и стратегическата корупция в страната, наред с проблематичния заем за стотици милиони евро (юани) от Унгария.

Ето го план А на Християн Мицкоски с едно изречение...

Българската държава е длъжна да реагира на безпрецедентното нарушение на международното право от страна на Скопие, което притежава всички признаци на първа крачка към потенциалното ликвидиране на целия напредък от 2017 г. насам. Опитът на Скопие да постави България и международната общност пред свършен факт – че досегашните споразумения не са приложими според Конституцията, съответно тяхната ревизия е задължителна – трябва да се сблъска с категорична опозиция и от България, и от Европейския съюз.

Проектът „Мицкоски“ зачерква шанса за интеграцията в Европейския съюз, изстрелва Скопие към съюза на авторитарните режими в Европа, обезверява гражданите на Северна Македония и удобно насочва гнева им към „източния съсед“. И словоизлиянията в парламента, и празните декларации от трибуната няма да бъдат достатъчни. Крайно време е „информирането на партньорите“ да бъде наследено от ясна и категорична обосновка от България пред нейните съюзници. | БГНЕС

---

Димитър Русков, ръководител на отдел Международни новини в БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон