Агресията не е само към българските медици. Агресията се наложи като модел на поведение и култура в последно време. Това изисква сериозно държавническо мислене в много сектори.

Това заяви в интервю за БГНЕС заместник-председателят на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (УС на БСЛАФ) Галина Захариева.

Агресията към медиците в България не е прецедент, а сериозен проблем, който съществува от години у нас. Само преди седмица станахме свидетели на пореден случай на агресия, когато пиян мъж нападна дежурния фелдшер във Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) в сградата на МБАЛ – Берковица.

За това какво е нужно да се случи, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще, как си обяснява тази агресия към българските медици и защо се проявява тя, БГНЕС разговаря със заместник-председателя на БСЛАФ Захариева. 

„Няма как да изолираме лекарския кабинет от останалата част от обществото“, каза тя и отбеляза, че агресията е повсеместна – и вербална, и физическа, и може би чувството за безнаказаност се увеличава, вместо да намалява агресията в обществото.

Случаите на агресия отблъскват от лекарската професия и най-вече от работата в спешното.

По думите ѝ медиците, които работят в спешната помощ и са на първа линия, се сблъскват с едно от най-неприятните проявления на агресията в обществото.

„Когато човек е в спешно състояние, той не е и много адекватен. Всеки реагира различно. Но така или иначе това е част от ежедневието ни и ние трябва да се приспособяваме, нямаме друг избор“, добави Захариева.

На въпроса как се отразява целият този стрес върху медиците и има ли страх у тях на работното им място, тя отговори, че не е въпрос на страх, по-скоро е неприятно и отблъсква хората от професията.

„Това е една от причините някои от тях да не искат да работят на тези работни места“, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Необходимо е сериозно държавническо мислене, чувството за безнаказаност не трябва да прогресира.

За да се предотврати тази агресия и за да има трайно подобряване на ситуацията се изискват реформи в много сектори на обществения живот, смята Захариева.

В частност тя апелира работодателите да вземат мерки за обезопасяване на работните места – чрез видеонаблюдение или жива охрана, тъй като работещите медици в спешните центрове в малките населени места, особено нощно време, са сами. А това от своя страна се дължи на липсата на кадри в системата – хората в екипите са сведени до минимум и се работи трудно.

„На смяна е един човек, който работи сам и рискът е голям. По принцип медицинската професия е рискова професия. Но поне да се сложи видеонаблюдение, за да се чувстват малко от малко защитени“, призова Захариева, като обясни, че това действа дисциплиниращо и е доказано, че работи, тъй като когато пациентът знае, че има видеонаблюдение и реагира по друг начин на ситуацията.

Не можем да разчитаме единствено и само на апели и на съвестта на пациентите – такова е състоянието на обществото като цяло, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Наказанието е крайният етап, смята Захариева. Тя обърна внимание, че в медиите редовно има новини за агресия още в детска възраст.

„Аз затова казвам, че агресията се наложи като модел на поведение, което изисква сериозно държавническо мислене в много сектори – и в образование, и в правосъдие“, каза още заместник-председателят на БСЛАФ и призова медиите да обърнат повече внимание на превенцията на агресията и възпитанието на младото поколение.

Захариева отправи призив към обществото и към управляващите: „Пазете си здравните специалисти, защото бях тях няма как. Агресията към тях няма да подобри нещата. Ние сме наясно, че кадровата криза в системата ражда едни не много гладки отношения медицински специалист – пациент. Повечето колеги са преуморени, не са много търпеливи, както би трябвало да бъде, но в такива условия сме поставени всички – и пациенти, и работещи. Трудно е за всички“.

Попитана какво би казала, за да окуражи медиците, тя ги призова да не се отказват, защото това е една хубава хуманна професия. „Ние знаем, че тя носи риск. Познаваме условията, при които се работи, но силно се надявам държавниците да разберат и да вземат съответните решения, така че да се подобрят условията в системата за работа, което би повишило и качеството на медицинската услуга“, заяви Захариева и отново подчерта, че са необходими сериозни реформи в здравеопазването, защото при тези условия на труд не е добре нито за работещите, нито за пациентите.

В заключение тя добави, че силно се надява обществото ни да тръгне в една по-позитивна посока и да смени модела на поведение, защото сами виждаме, че това не води до нищо добро за никого. | БГНЕС