Учени успяха да извлекат и секвенират най-старото РНК, откривано досега — от млад мамут, наречен Юка, живял преди около 40 000 години в Сибир, съобщава Си Ен Ен. Тъканта от крака му е била изключително добре запазена в пермафрост, което е позволило на изследователите да възстановят древни РНК молекули и да установят кои гени са били активни в момента на смъртта му.

Общо 10 проби от замръзнала тъкан са анализирани, но само три дават РНК, а единствено пробата от Юка предоставя достатъчно подробни данни. В нея учените откриват информационна РНК (която кодира протеини) и микроРНК (която регулира генната активност). Това позволява да се види „живата биология“ на клетките точно преди смъртта.

Данните сочат, че мускулите на Юка са били активни в последните му мигове. Наблюдавани са белези на забавени, но активни мускулни влакна. Според учените тези сигнали може да показват „последните пулсации“ на мускулната тъкан.

Проучването е пробив, защото доскоро се смяташе, че РНК е твърде нестабилна, за да се запази хиляди години. Макар техниката да работи само върху силно замразени и добре запазени проби, тя може да отвори път към нови изследвания като изучаване на древни РНК вируси, които не оставят ДНК следи (като коронавирусите), по-точно разбиране на физиологията на изчезнали животни, подпомагане на генетичните проекти за „възкресяване“ на видове, като мамута, чрез редактиране на геноми.

Откриването на толкова древно РНК досега се смяташе за почти невъзможно, но този успех показва, че техниките се подобряват. Все пак учените предупреждават, че е рано да се каже дали РНК ще стане толкова важен източник на информация, колкото древната ДНК, която вече революционизира познанията за праисторията. | БГНЕС