Министрите на отбраната на САЩ и европейските държави демонстрираха в Брюксел общо разбиране, че за да оцелее, НАТО трябва да стане по-европейски. Сходството в позициите обаче прикрива различни мотиви - Вашингтон иска да насочи вниманието си към други геополитически театри, докато европейците са предпазливи заради непредсказуемия характер на сегашната американска администрация.
„Това, от което има нужда, е една „НАТО 3.0“. Тази „НАТО 3.0“ изисква много по-големи усилия от нашите съюзници, които да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. От това следва, че Европа трябва да разполага с по-голямата част от силите, необходими за възпиране и, при необходимост, за отблъскване на конвенционална агресия на европейския континент“, заяви заместник-министърът на отбраната на САЩ Елдридж Колби пред участниците в срещата на министрите на отбраната на НАТО. Той присъства на форума вместо министъра на отбраната Пийт Хегсет, пише „Евронюз“.
Посланието не е ново - САЩ от години настояват за по-справедливо разпределение на тежестта, аргументирайки се с желанието си да се пренасочат към Индо-тихоокеанския регион. Европа често е реагирала резервирано, но този път министрите в Брюксел не само изслушаха призивите, а и показаха готовност за реални стъпки.
„За мен това беше една от най-ключовите срещи, в които съм участвал. Днес видяхме и нещо друго – реална промяна в мисленето, единство на визията и много по-силна европейска отбрана в рамките на НАТО“, каза генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той приветства „сериозен завой и ръст“ в разходите за отбрана през 2025 г., като отличи Дания, Естония, Латвия, Литва и Полша за това, че надхвърлят новата цел от 3,5% от БВП за отбрана десет години по-рано от предвиденото.
Новият праг беше договорен миналото лято след седмици на остра реторика от страна на американския президент Доналд Тръмп, която постави под съмнение ангажимента на САЩ към клаузата за колективна отбрана и допусна възможност Вашингтон да не се притече на помощ на съюзник, който не изпълнява изискванията за разходи.
Срещата в Брюксел се проведе само седмици след като Тръмп заплаши с военни действия съюзника от НАТО Дания, за да наложи контрол над Гренландия. В отговор Алиансът стартира засилени дейности по бдителност в Арктика, докато продължават тристранните разговори между Дания, Гренландия и САЩ.
„САЩ поеха лъвския дял от задачите по конвенционалното възпиране и отбрана на Европа. Сега настъпва моментът европейците постепенно, стъпка по стъпка, да поемат все повече отговорности през идните години. Това е напълно нормално и естествено. Разбирам и подкрепям тази посока. За да се запази трансатлантическият характер на НАТО, е необходимо той да стане по-европейски и да се поеме повече европейска отговорност“, подчерта германският министър на отбраната Борис Писториус.
Френската му колежка Катрин Вотрен отбеляза, че европейците „вече са започнали“ да поемат повече отговорности за укрепване на „европейския стълб“ на Алианса. Румънският министър Раду-Динел Мируца призова за увеличаване на отбранителното производство в Европа, като подчерта, че това трябва да става в сътрудничество с НАТО и САЩ, но с ясното съзнание, че „Европа трябва да може да защитава Европа“.
Министърът на отбраната на Нидерландия Рубен Брекелманс настоя за политика „без изненади“ между двата бряга на Атлантика, така че всяко американско оттегляне да бъде съпътствано от адекватно европейско засилване.
„Всички сме виждали стратегиите за сигурност и отбрана на Съединените щати и познаваме техните приоритети. НАТО е един от тях, но САЩ искат да вложат повече усилия в западното полукълбо и в Индо-тихоокеанския регион. Когато това се случва чрез открит диалог и с ясни очаквания един към друг, можем да се справим много добре“, добави той.
Преразпределянето вече е в ход. В края на миналата година САЩ обявиха, че няма да заменят пехотна бригада, разположена в Румъния, след изтеглянето ѝ, което беше възприето като сигнал за начало на по-широко изтегляне. Европейските съюзници поеха и повече ръководни функции в командната структура на НАТО. В същото време САЩ запазват контрола над Съюзното морско командване, както и над Съюзното сухопътно и въздушно командване.
Рюте подчерта, че поемането от Европа на трите командвания на обединените сили е „значимо“, но определи като „изключително важно“ постът върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа да остане за американец. Това, по думите му, гарантира „силно и устойчиво американско конвенционално присъствие в Европа“ и представлява логично разделение на труда в Алианс, в който икономиката на САЩ съставлява повече от половината от общата икономика на НАТО. | БГНЕС