Само четири минути бяха достатъчни на група дръзки крадци, за да извършат едно от най-смелите престъпления в света на съвременното изкуство – кражбата на бижута от епохата на Наполеон от музея „Лувър“ в Париж на 19 октомври.

Обирът, който се случи докато музеят беше отворен за посетители, включваше разнообразни бижута, принадлежали някога на членове на френската монархия, включително изумрудено колие и обеци, които Наполеон подарил на втората си съпруга Мария-Луиза за сватбата им. Сега въпросите се множат – как маскирани мъже успяха успешно да избегнат охраната и да задигнат безценни произведения на изкуството от една от най-важните културни институции в света.

Това далеч не е първият подобен случай. Музеят има дълга история на шокиращи прониквания и неразкрити кражби – въпреки че е построен именно с целта да защитава националното културно наследство след кървавата революция. Макар дворецът „Лувър“ да датира от XIII век, музеят е основан по време на Френската революция – период на пламенен ентусиазъм както за равноправни музеи, така и за нови политически системи. През 1792 г. въоръжени въстаници щурмували резиденциите на Луи XVI и Мария-Антоанета и обявили република. Изведнъж цялата художествена колекция на монархията станала собственост на новата държава – и се оказала под заплаха от мародери, които искали да откраднат или унищожат всички следи от френската монархия. Музеят в „Лувъра“ бил създаден, за да защитава държавната собственост сред хаоса на революцията, както и да представя най-ценните съкровища на новата демократична Франция.

Но културните реликви отдавна са изкушение за крадците на изкуство, и през годините музеят е натрупал дълъг списък от проблеми със сигурността и кражби.

Кражбата на „Мона Лиза“ през 1911 г.

Шокиращата кражба на „Мона Лиза“ – тогава по-малко известна творба на Леонардо да Винчи – се случила сутринта на 11 август 1911 г. Това бил делничен ден, а Винченцо Перуджа – италиански емигрант, който за кратко работил в музея, изработвайки рамки и витрини – облякъл старата си работна униформа и влязъл в „Лувъра“ без да бъде спрян.

По това време картината била окачена на стена в залата „Салон Каре“, но било обичайно произведенията да бъдат временно сваляни за реставрация или фотографиране. Затова никой не забелязал, че картината липсва, докато не минали повече от 24 часа, след като Перуджа напуснал музея с нея, скрита под дрехите му.

Престъплението било разкрито едва когато богат покровител се появил в „Салон Каре“, за да работи върху своя живопис на галерията. Всичко, което останало от „Мона Лиза“, били кукичките, на които специалната ѝ рамка – почти сигурно изработена от самия Перуджа – била закрепена на стената. Последвалото издирване било изключително мащабно – и, както историкът Аарон Фройндшух пише в статия от 2006 г. в списанието Urban History, „фантастично безплодно“.

Един от най-странните обрати в разследването бил свързан с младия Пабло Пикасо, който бил разпитан за кражбата. Макар Пикасо да не откраднал „Мона Лиза“, се оказало, че има връзка с по-ранна кражба от „Лувъра“ – бил закупил две древни иберийски статуи, откраднати от музея няколко години по-рано, и ги предал на полицията от страх от преследване по време на делото за „Мона Лиза“.

Картината била открита едва през 1913 г., когато Перуджа се опитал да я продаде на друг музей. Оказало се, че я е криел в апартамента си в Париж. По време на процеса Перуджа твърдял, че откраднал шедьовъра на да Винчи като патриотичен жест към родината си Италия, въпреки че картината всъщност била завършена във Франция и закупена от френския крал Франсоа I през 1518 г. Междувременно кражбата изстреляла „Мона Лиза“ в светлината на общественото внимание, превръщайки я в едно от най-разпознаваемите произведения на изкуството в света.

Нацистите се опитват да плячкосат „Лувъра“

Нацистката окупация на Франция през 1940 г. заплашила с едни от най-сериозните културни загуби досега: част от колекцията на „Лувъра“ била заграбена от окупаторите.
Но директорът на музея имал план: преди Париж да падне под властта на нацистка Германия, Жак Жожар спасил голяма част от колекцията, транспортирайки над 1800 дървени сандъка с ценни произведения на изкуството в провинцията. Повечето от творбите били запазени и преживели войната, а когато нацистите влезли в Париж през 1940 г., заварили почти празен музей.
Въпреки това високопоставени нацисти се сдобили с някои от шедьоврите на музея, като например „Непорочното зачатие на Лос Венераблес“ от Бартоломе Естебан Мурильо, което било подарено на фашистка Испания в рамките на размяна през 1941 г.
Освен това те плячкосали множество произведения от френски граждани – и ги изложили в опустелия „Лувър“.

Вълна от кражби посред бял ден

Проблемите със сигурността продължили да измъчват музея и след повторното му отваряне след Втората световна война. През 1966 г. били откраднати антични бижута по време на транспортирането им обратно във Франция след заем за музей във Вирджиния. Бижутата били намерени по-късно в хартиена торба в Ню Йорк.

През януари 1976 г. крадци откраднали фламандска картина от музея, а през декември същата година маскирани мъже задигнали украсен меч, принадлежал на френския крал Шарл X, като влезли в музея от скеле на втория етаж. Мечът така и не бил намерен.

Малко повече от десетилетие по-късно имало нова серия кражби. През 1990 г. крадци откраднали малка картина на Реноар – изрязана от рамката ѝ посред бял ден – заедно с 12 римски бижута и още няколко картини. Пет години по-късно били откраднати два експоната само за една седмица. А през 1998 г. картина на Камий Коро била изрязана от рамката си и изчезнала. И до днес не е открита.

Оттогава музеят се опитва да засили сигурността след вълната от критики, като наскоро е извършен и одит на сигурността.

Ще бъдат ли върнати безценните бижута?

Досега е намерен само един от предметите – блестяща, но вече счупена тиара от изумруди и диаманти, подарена от Наполеон III на съпругата му Евгения. Но съдбата на останалите произведения на изкуството – включително бижута, носени от няколко френски кралици и императрици – остава неясна.

Дори да не бъдат върнати незабавно, историята показва, че има надежда някой ден да се върнат в музея: през 2021 г. броня от италианския Ренесанс, открадната през 1983 г., беше открита в частна семейна колекция в западна Франция.

Междувременно дългата история на „Лувъра“ с дръзки крадци – и дебатът за това как да бъдат защитени националните съкровища на Франция – изглеждат обречени да продължат. | БГНЕС 

-------------- 

National Geographic