„Христо Ботев е религия. Това е нещо с което съм закърмен, с него като личност и с цялото прекрасно ненадминато творчество“. Това заяви пред БГНЕС Александър Ботйов, наследник на генерал Кирил Ботев, който е брат на Христо Ботев.

Днес в София и други градове на страната бе отбелязана 178-годишнината от рождението на големия български поет и революционер.

„Като българин, не само като част от Ботйовата фамилия, искам да пазим заветите им, да носим тази възрожденска кръв и патриотичен дух. И да не забравяме, че сме една прекрасна нация с вековна история, и можем много повече“, каза Александър Ботйов.

В днешните бурни времена той призова българите да си спомнят за заветите на Ботев. 

„Всичките мисли, които той е оставил и неговите завети - за това да не позволяваш парите да надделяват над морала, за това, че не може някой да краде от теб, за това, че не трябва да се подаваме властта да ни изцежда. Това са заветите, които трябва да спазваме и дори само тези три неща да направим, животът ни може да стане песен“, добави Александър Ботйов.

БГНЕС припомня, че Христо Ботев остава трайно в българската памет със своето поетично творчество и с делото си като борец за национално освобождение. Той е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил (6 януари 1848 г. по нов стил) в Калофер, в семейството на просветителя Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Първите си години на обучение прекарва в Карлово, където баща му е учител, а по-късно продължава образованието си в родния град под негово ръководство. През 1863 г. завършва калоферското училище.

Същата година заминава за Русия и постъпва като частен ученик във Втората одеска гимназия, но през 1865 г. е изключен. След това известно време работи като учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, където открито проповядва бунт срещу османската власт и местните чорбаджии. Скоро след това напуска града завинаги.

Именно през този период във вестник "Гайда", редактиран от Петко Р. Славейков, е публикувано първото му стихотворение - "Майце си". От есента на 1867 г. Ботев живее в Румъния, работи като словослагател в Браила и активно се включва в революционния и публицистичен живот на българската емиграция. През следващите години често сменя местожителството си и за известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван заради участието си в революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но по-късно е освободен с помощта на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар, а след това и като журналист и редактор на революционния печат. Под негово ръководство започва да излиза вестник "Знаме". През 1875 г., заедно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Избухването на Априлското въстание го подтиква да организира чета, на която застава начело. От Гюргево четниците се качват на кораба "Радецки", а на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (стар стил, 2 юни по нов стил), след тежки сражения, Христо Ботев загива, поразен от куршум. І БГНЕС