И четиримата кандидати за членове на антикорупционната комисия отправиха критики към законопроектите на „ДПС-Ново начало" и на „Демократична България", искащи нейното закриване. Мненията им се припокриха и по отношение на глобалния закон за корупция „Магнитски", по който има санкционирани български граждани – а именно, че това е политически закон, който няма приложение в България, предаде репортер на БГНЕС.

Номинационната комисия за избор на членове на Комисията за противодействие на корупция днес изслуша допуснатите до участие в процедурата кандидати – Мария Даскалова, Петър Коев, Аделина Натина-Зиколова и Стоян Петков.

Трима от четиримата кандидати са излъчени от управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица" и „Има такъв народ" (ИТН) – Даскалова, Коев и Петков, а Натина е предложена от фондация „Креативна общност".

Мария Даскалова: Ако постъпят нови данни по „Магнитски", може да започне проверка, по старите е излишно да се работи 

Кандидатът за член на антикорупционната комисия адвокат Мария Даскалова коментира, че относно искането за закриване на КПК, че предвид тези неща, които се прескочени, приема закона за неотносим към обществените отношения, които се регулират. Според нея не е нужно недъзите на работата на комисията до 2018 г. да се връщат. „За да преместиш или да разделиш една част от една институция на друга, без да промениш същината на работата, няма никакъв принос, нищо по-различно и резултатно не се очаква", добави кандидатът. 

По отношение на глобалния закон за корупция „Магнитски", Даскалова съобщи, че се е запознала с него и със санкциите срещу шестимата българи.

„Прегледах както решението на тогавашния Министерски съвет и обжалването на това решение пред Върховния административен съд (ВАС). Прочетох мотивите на ВАС, прегледах и изказването на говорителя на главния прокурор от 2021 г., че веднага са се образували 6 броя проверки и издирване на данни за престъпление на тези лица. Има висящи дела спрямо едно от лицата, на другите нищо няма. Има коментари, но акт не намерих. Нямам право да се интересувам от чужди преписки, поради което считам, че съгласно НПК, ако има такова решение, което да е постановление за прекратяване висящо наказателно производство, друго не би могло да се води", подчерта тя. 

Даскалова бе категорична, че това са политически санкции, а не правни санкции. 

„Не бива да се губят на халос усилия да се търси какво престъпление, какви данни могат да се намерят, за да се уличи дадено лице в престъпление. Тази държава, която е направила тези санкции и ние ги приемаме, защото това е велика държава, не е дала никакви материали, от които да е видно кога, къде, кой какво е направил, за да бъде санкциониран по този закон", каза тя и предположи, че търсенето в България на тези данни вероятно затруднява много прокурорите. 

Поради това, кандидатът за член на антикорупционната комисия, счита, че към този момент, ако постъпят нови доказателства и данни от държавата, която е санкционирала, може да започне проверка. „По старите мисля, че е излишно да се работи", допълни Даскалова.

Петър Коев: Законопроектът за закриване на КПК не трябва да бъде приеман

Кандидатът ча член Петър Коев, който е и настоящ заместник-директор на Дирекция „Противодействие на корупцията" в антикорупционната комисия, е категоричен, че законопроектът за закриване на КПК не трябва да бъде приеман. „КПК, по мое лично мнение, към момента работи достатъчно добре и ефективно", заяви той и отбеляза, че от 1 март 2024 г. до края на календарната годината в КПК са постъпили и са новообразувани 245 дела за разследване. 

Отделно от това, по думите му, са извършени 427 проверки по реда на Закона за съдебната власт. „Голяма част от досъдебните производства представляват фактическа и правна сложност. Паралелно с това комисията е работила и обработвала значителен обем от сигнали, който съгласно доклада от 2024 г. надхвърля 1000 броя", добави Коев и допълни, че отделно от това са извършвани и проверки на имуществените декларации, които са на значителен кръг от лица, които съгласно закона надхвърлят 15 хиляди души. 

Предвид описаното той счита, че внесеният законопроектът за закриването на КПК не следва да се приема, а да се продължи и да се надгражда и развива съответно дейността на съществуващия към момента орган КПК с цел разгръщане на пълния ѝ потенциал. 

Коев отбеляза, че комисията в тази си форма функционира от сравнително кратък период от време. „Закриването и прехвърлянето на функциите на комисията към Сметната палата, Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) и Прокуратурата на Република България би довело до допълнително натоварване на тези органи и тяхната работа и неминуемо би довело до намаляване на ефективността и резултатността от борбата с корупцията", подчерта той. 

Кандидатът за член на антикорупционната комисия отговори и на въпроса за глобалния закон за корупция „Магнитски".

Съветът на Европа третира въпроса по приложението на законодателството на трети държави на територията на ЕС, обясни той и посочи, че регламентът не разрешава на държавите членки на ЕС да прилагат санкции и законодателството с извънтериториално приложение предвид на това, че ЕС не признава приложимостта и последиците му на територията на Съюза. 

„Това означава, че самото решение, постановено от орган на трета държава, няма да бъде признато на територията на ЕС, в т.ч. и на територията на България. Такова е и становището на ВАС в решенията си, които са по закона „Магнитски", че той няма приложение на територията на България", поясни Коев. 

И допълни, че от страна на компетентните национални власти и прокуратурата са предприемани всички необходими действия до момента по извършване на надлежни проверки на включените в списъка на закона „Магнитски" лица с цел установяване на данни за извършени престъпления. „В случаите на установени такива, в резултат на извършените проверки, данни, закононарушения или престъпления, посочени в Наказателния кодекс, компетентните разследващи органи са уведомили органите на прокуратурата на България, за което са извършени всестранни разследвания по реда на НПК", добави още той. 

Конкретно на въпроса дали КПК, ако бъде сезирана за включени в санкционните списъци за външни юрисдикции лица, ще извърши проверка, Коев отговори, че смята, че няма пречка да бъде извършена такава проверка по отношение на тези лица, ако постъпи такава информация занапред.

Аделина Натина: Обществото има нужда от комисия, която да се бори адекватно с корупцията

Адвокат Аделина Натина-Зиколова заяви по време на изслушването, че според българските закони от компетентността на народните представители е да вземат решение съответно за закриване или не на антикорупционната комисия. Самата тя, обаче, счита, че нашето общество има нужда от съществуването на такъв тип комисия, която съответно да се бори адекватно с корупцията.

По отношение на глобалния закон за корупция „Магнитски", Натина каза, че според НПК, за да бъде разследвано едно лице за извършено престъпление, трябва да има ясни факти кога, къде и какво престъпление е извършило такова лице. „Доколкото на мен ми е известно, при включването на лица по закона „Магнитски", които имат наложени санкции, на българската държава не са предоставени никакви факти и аргументи защо тези лица биват санкционирани по закона „Магнитски", подчерта тя и посочи, че ЕК има директива по този въпрос, така че няма как български гражданин да бъде разследван по закона „Магнитски", ако не бъде сезиран с конкретната жалба и с конкретни факти и обстоятелства за извършено престъпление.

По думите ѝ, ако в КПК бъде внесен такъв сигнал, срещу което и да било лице, с конкретни факти, ще бъде направена проверка и ще бъде разследвано. „Но само защото едно лице е санкционирано по друг закон в друга държава не би могло да се извърши такава проверка. Още повече, законът е политически, на нас служебно известно ни е, че комисията е надпартийна и по никакъв начин не може да показват членовете ѝ каквито и да било политически пристрастия", каза още Натина.

Стоян Петков: КПК работи добре и в пълния си капацитет

КПК работи добре и в пълния си капацитет, смята кандидатът за член Стоян Петков, който е и директор на Дирекция „Противодействие на корупцията" в антикорупционната комисия.

„Така предлаганата законодателна инициатива променя в цялост концепцията за превенция и противодействие на корупцията, като се заличават процесите, които до момента са положени за един антикорупционен орган", каза той във връзка със законопроекта за закриване на антикорупционната комисия.

Според него закриването на КПК и разделянето на нейните правомощия ще доведе до фрагментиране на законодателството на функционирането на различни антикорупционни органи.

„От обнародването на Закона за противодействието на корупцията през 2023 г. са изминали по-малко от 2 години, а своите правомощия по разследване комисията все пак има от месец март 2024 г.", добави Петков и подчерта, че времето е недостатъчно да се даде обективна оценка за работата по досъдебните производства, имайки предвид сроковете за работа по тях.

Кандидатът счита, че от 2018 г. като КПКОНПИ и в момента като КПК натрупаният значителен опит следва да бъде надграждан и използван за осъществяване на антикорупционната политика на Република България.

„Комисията според мен работи добре към настоящия момент. Работи в пълния си капацитет. Процесите са добре урегулируеми. Видовете дейности са обезпечени с необходимия кадрови и професионален ресурс", допълни той.

Петков отговори и на въпроса, свързан с глобалния закон за корупция „Магнитски", като обясни, че ЕС е регламентирал темите относно защита срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателството, прието от трета държава и действието му на територията на ЕС. Той отбеляза, че държавите членки са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение независимо дали в административно, наказателно или в арбитражното дело, като уточни, че българският съд в лицето на ВАС също споделя изцяло това становище, видно от влезлите в сила съдебни решения и актове в тази връзка.

„Независимо от това във всички случаи за данни за корупционно поведение, на което и да е лице на територията на България, без оглед то дали попада в санкционния списък, или не, КПК заедно с Прокуратурата на Република България извършват и ще продължат да извършват необходимите проверки за изясняване на действителната фактическа обстановка", каза още Петков.

След обсъждане Номинационната комисия ще извърши оценка на качествата на всеки един от кандидатите, съобразно критериите и методиката за оценка, които са публично оповестени.

Предстои да бъде изготвена оценка на кандидатите, която ще бъде отразена в доклад, който ще бъде представен за разглеждане от Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Народното събрание.IБГНЕС