На днешната дата е убит войводата Йордан Силянов Пиперката, отдал живота си в борба и защита на българите в поробена Македония.

Роден е на 23 юни 1870 година в село Козица, Османска империя. Израства в бедно семейство и учи в Битолската гимназия. На младини отива в България, където се запознава с участници в Кресненско-Разложкото въстание, и по този начин става съпричастен на националноосвободителното дело. За първи път влиза в Пиринско (тогава поробена Македония) заедно с войводата Дончо Златков. През 1895 г. участва в акции на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).

Става подвойвода в четата на Никола Геройски, по-късно се присъединява към четата на Дуко Тасев, а след две години е изпратен по комитетска работа в София. Близък е до Борис Сарафов, който няколко пъти възлага на Пиперката задачи за изпълнение на смъртни присъди над шпиони и предатели на революционното дело. В София се е говорело за него като за човек с лют характер, откъдето вероятно идва прякорът „Пиперката“ бил е решителен и отдаден на борбата за освобождението на Македония.

Заедно със своите съратници Пиперката съдейства за създаването на четническия институт в Крушево. Участва в сражения срещу турската войска и като войвода на чета. Известен е със случая в село Брезово, когато с един изстрел убива юзбашията на турската полиция – за случая е написана песента „Огин го гори Брезово“.

След Солунския конгрес и вземането на решения за масово въстание в Македония, Йордан Пиперката е делегат от Демирхисарско на Смилевския конгрес, председателстван от Дамян Груев, който взема решението за бойните действия в най-добре подготвения район в Македония – Битолският. След конгреса той се връща в своя район и го подготвя за решителния ден – 20 юли (Илинден), когато е взето решението за избухването на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.

Йордан Пиперката планира да атакува и превземе турския гарнизон в село Прибилци. Четата води няколкочасово сражение с турски аскер, след което се изтегля в село Цер. През целия август се водят сражения на четата на Пиперката срещу османския поробител. На 21 август Бахтияр паша, след падането и превземането на Крушевската република, подпалва село Цер, което се е смятало за крепост на Пиперката. На 22 август четата му е обградена. Сражението е ожесточено и четата прави опит да разбие обръча от османска войска. Докато четата се изтегля, Пиперката остава в нейния гръб, за да прикрива хората си и да остане последен. Прострелян е в лявото рамо, но продължава да води сражение с пистолета си, докато не му свършват патроните, след което пада убит.

Името му е увековечено на паметника „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил. Негова паметна плоча има и на къщата в Брезово, в която през 1902 година се е укривала неговата чета.

Йордан Пиперката е опят в множество народни песни, от които най-известната е „Се собрале комитите“. Тежко е била понесена вестта за смъртта на славния войвода. Една от песните за него завършва с думите: „Вечна му слава... вечна му слава!“. | БГНЕС