Бизнесмени милиардери и ръководители на компании за изкуствен интелект, сред които СЕО на OpenAI Сам Алтман и основателят на Tesla Илон Мъск, водят проекти за интегриране на изкуствен интелект и биотехнологии в човешкото тяло, предупреждава професор по философия пред Анадолската агенция, като акцентира върху нуждата от етични рамки, за да се избегне „дехуманизация“.

Алтман подготвя стартирането на Merge Labs, компания за мозъчно-компютърни интерфейси, която ще конкурира пряко Neuralink на Мъск, съобщава Файненшъл Таймс.

Ахмет Даг от университета Улудaг в Бурса, Турция, обяснява, че целта на тези проекти е да надмогнат биологичните ограничения на човека чрез подобряване на умствените, физическите и психическите способности. Той припомня, че теорията и дебатът за „трансхуманизма“ започват още с Рей Курцвайл, бивш инженер в Google, преди Мъск и Алтман да навлязат в областта.

„Технологичната сингулярност, която изпъкна с Neuralink на Мъск през 2021 г., цели прехвърляне на човешкото съзнание в машини чрез мозъчни интерфейси и импланти,“ казва Даг. „Участието на Алтман показва, че тази технология ще трансформира здравеопазването и образованието, но също така ще доведе до глобални икономически и социални промени.“

Според него мотивът на трансхуманизма е човешкото желание постоянно да надхвърля граници и да създава нови форми на съществуване. Болести, стареене и смърт се опитват да бъдат преодолени чрез технологии, позволяващи лечение на парализи или елиминиране на болести като Алцхаймер чрез импланти и биотехнически интервенции.

„Поддръжниците на трансхуманизма вярват, че безсмъртието е възможно чрез прехвърляне на съзнанието в машини. Тази технология може да реши глобални кризи като климатични промени, епидемии и глад, но също така ще отключи нови социални, етични и културни дебати,“ добавя той.

Даг предупреждава, че мозъчните интерфейси, AI имплантите, генното инженерство и „качването на съзнание“ могат фундаментално да променят смисъла на човешкото съществуване. „Ако тези проекти се реализират дори частично, органичната природа на човека и понятия като съзнание, идентичност, свободна воля, свобода и равенство ще бъдат поставени под въпрос.“

Свързвайки трансхуманизма с митове и история, Даг отбелязва: „Примера на Прометей и търсенето на безсмъртие от Гилгамеш показват човешкото желание да надмогнем границите – това желание доведе до Епохата на Просвещението и стремежа за овладяване на природата.“ Индустриализацията и дигитализацията в 20 век също промениха труда и начина на живот, приближавайки човешкия ум към технологията.

Той нарича дебата за трансхуманизма един от най-радикалните повратни моменти в съвременната история, като предупреждава за риска човек да се превърне в „просто технологично устройство“. „Хората са повече от биологични тела или когнитивни машини – те са културни и метафизични същества. Ако се третира човешкото като оптимизируем организъм, съществува риск от дехуманизация – загуба на истински и съществени ценности.“

Все пак Даг признава ползите от тези технологии за образование и здравеопазване и тяхната роля в борбата с глобални кризи, като подчертава, че те трябва да се управляват в рамките на справедливост, етика, равенство и достойнство. „Без тези рамки технологичната сингулярност може да пороби човечеството, но с тях може да го освободи. Истинският въпрос е не докъде може да стигне технологията, а какви ценности ще позволи тези хоризонти.“ |БГНЕС