Гражданите на Косово гласуват на нови предсрочни парламентарни избори, трети за около 18 месеца, след като нито една партия не успя да осигури стабилно мнозинство, което да изведе страната от политическата криза.

Официалните данни на Централната избирателна комисия показват, че до 11:00 ч. местно време (12:00 ч. българско) са гласували 8,33% от близо двата милиона граждани с право на глас. Това е приблизително същата активност като отчетената на предишните избори през декември.

Избирателните секции отвориха в 7:00 ч. и се очаква да затворят в 19:00 ч. (20:00 ч. българско време), съобщи Централната избирателна комисия.

Председателят на комисията Крешник Радоничи заяви на пресконференция, че изборният процес протича без инциденти във всички 38 общини в страната.

„По данни, предоставени от общинските избирателни комисии, към този момент гласуването протича при нормални условия и без проблеми, които биха застрашили безпрепятствения ход на изборния процес“, каза той.

Специалната прокуратура на Косово съобщи, че е ангажирала повече от 100 държавни прокурори и служители от прокурорската система, които дежурят за наблюдение на изборите.

Над 900 кандидати от 17 политически партии и 3 коалиции се борят за места в парламента на Косово, който има общо 120 депутати.

Междувременно политическите лидери призоваха за по-висока избирателна активност и за мирен и демократичен процес.

Действащият премиер Албин Курти от Движение „Самоопределение“, който се стреми да запази властта, заяви след гласуването си в Прищина, че се надява страната повече да не се налага да отива на предсрочни избори.

„Искам на парламентарни избори тук да се видим чак след четири години“, каза Курти.

Неговите опозиционни конкуренти, кандидатът за премиер и председател на Демократическата партия Бедри Хамза и лидерът на Демократическия съюз Лумир Абдиджику, също заявиха, че през следващите четири години не трябва да има нови избори.

„Призовавам гражданите да използват правото си на глас в съответствие със своите политически убеждения, да гласуват спокойно, свободно и демократично. Днес решаваме бъдещето за следващите четири години“, каза Хамза.

Абдиджику подчерта, че днес „в рамките на един ден, за 12 часа от 7 сутринта до 7 вечерта, се решава съдбата на Републиката за следващите четири години“.

Какво се очаква от изборите

Политическите анализатори очертават три възможни сценария след тези избори: концентриране на властта в ръцете на Движение „Самоопределение“, принудителен политически компромис или продължаване на кризата с риск от нови избори.

Институционалната нестабилност, по думите им, може да забави интеграцията в Европейския съюз, да ограничи фондовете и инвестициите, както и да отслаби подкрепата на ЕС и Съединените щати.

Агон Маличи предупреди пред „Радио Свободна Европа“, че Косово рискува да се насочи към модел като този в Албания или Сърбия, при който властта се концентрира около един лидер, който контролира всичко. Алтернативата, според него, е система, която налага сътрудничество и запазва демократичния баланс.

„Смятам, че е необходим резултат, по-близък до този от февруарските избори, който да наложи консенсус не само за президента, но и за правителството. Нашата политическа система е устроена така, че затруднява или прави невъзможно една партия да контролира абсолютно всичко“, посочи той.

Анализаторът Артан Мухаджири смята, че ситуацията е резултат от „безотговорна политическа класа“, която, по думите му, действа в разрез с нуждите на гражданите.

Според него проблемът не е само в честите избори, а и в липсата на култура на компромис и институционална функционалност.

Днешните избори са третите за по-малко от година и половина след редовния вот на 9 февруари 2025 г. и предсрочните избори на 28 декември.

Първите не доведоха до съставяне на правителство, а вторите, макар да донесоха на Движение „Самоопределение“ над 51% от гласовете, най-голямото мнозинство в историята на независимо Косово, не завършиха със споразумение за президент в съответствие с решението на Конституционния съд.

Това автоматично доведе до разпускане на парламента в полунощ на 28 април, два месеца и половина след конституирането му. Два дни по-късно изпълняващата длъжността президент Албулена Хаджиу насрочи нови избори. | БГНЕС