Организации на мотористи, мотоциклетисти и собственици на мотопеди от години настояват Столична община да заимства модела от големите европейски градове, където в началото или края на всяка улица със „Зелена/Синя зона“ се отделя по едно паркомясто за кола, което се преобразува в 4-5 места за мотори.

Темата е особено актуална от месец насам, когато официално мотосезонът бе открит, и много хора предпочитат да отидат с мотора си на работа, за да спестят време от задръствания, и обикаляне за намиране на паркомясто. Всички знаем, в центъра е невъзможно да се паркира, дори и тротинетка. А още повече в София са регистрирани близо 40% от всички мотори в България. 

Липсата на специализирани паркоместа за двуколесни превозни средства в София става все по-остра с всяка изминала година. Докато столицата активно търси решения за справяне с автомобилните задръствания и замърсяването на въздуха, един от най-ефективните алтернативни методи за градска мобилност — мотоциклетите и скутерите — остава в „сляпо петно“ за градското планиране.

В София броят на регистрираните мотоциклети нараства устойчиво, тъй като все повече шофьори избират две колела, за да си спестят часове в трафика и да намалят времето за търсене на място в Синя и Зелена зона. Мотоциклетите изразходват по-малко гориво, заемат значително по-малко пространство на пътното платно и отделят по-малко емисии при градско шофиране в сравнение с масовите автомобили. Да не говорим, че в последно време много от тези превозни средства дори са електрически.

Да, на теория е разрешено паркирането на мотор в платена зона за паркиране. Но на практика собственикът на двуколесното превозно средство, дръзнал да спре правилно на паркомясто, бива "благославян" до девето коляно от куп шофьори с коли, чието потенциално място за паркиране е заел. Нерядко се стига и до спорове, а още по-нерядко - и до саморазправа. 

Парадоксите, обаче, са налице: първо, въпреки че законът позволява на мотоциклетите да паркират в платените зони, в града на практика липсват официално разчертани и обособени зони изрично за тях; и второ, това принуждава мотористите да паркират по тротоари и свободни пространства, като  на неправилно паркиралите се налагат санкции. 

За европейската практика, обаче, може много да се говори. Европейските градове, които отдавна се борят с пренаселването, гледат на мотоциклетите не като на проблем, а като на инструмент за облекчаване на трафика. Мащабно белгийско изследване на транспортния институт TM Leuven доказва математически следното:

·         Ефектът 10%: Ако само 10% от шофьорите на автомобили се качат на мотоциклети или скутери, задръстванията в натоварените градски зони и подходите към тях намаляват с цели 40%.

·         Ефектът 25%: При пренасочване на 25% от трафика към двуколесни, задръстванията напълно изчезват.

·         Пространствена ефективност: Според европейските стандарти за градоустройство, един лек автомобил заема средно поне 3 пъти повече място на пътя в движение в сравнение с мотоциклет, а при паркиране — съотношението е още по-впечатляващо: на едно стандартно паркомясто за кола могат да се съберат между 4 и 5 мотоциклета.

Различните европейски държави и техните столици администрират и насърчават паркирането на двуколесни ППС. Например, в Барселона има мащабна мрежа от десетки хиляди безплатни, обособени зони по улиците изрично за мотори и скутери на стратегически места, като над 20% от всички пътувания в града се извършват с мотори, което я прави столицата на моторите в Европа.

В Париж градските власти са обособили специфични зони, но с въвеждане на регулация. От няколко години Париж въведе такси за паркиране на стандартни мотори, за да стимулира електрическите скутери. Това спестява място по тротоарите, като пренасочва двуколесни към над 40 000 подземни и наземни специализирани места.

В съседна Атина моторите и мотопедите са много често срещани заради мекия климат, но и заради  обособени зони около метростанциите и бизнес центровете с цел Park & Ride (Паркирай и пътувай). Двуколесни превозни средства съставляват близо 15% от общия автопарк, което спасява трафика от пълен колапс. 

В Лондон, например, повечето райони (кметства) предлагат безплатни или изключително евтини целодневни пропуски за паркиране в специални мото-клетки (Motorcycle bays), и пълно освобождаване от таксата за задръстване (Congestion Charge) при навлизане в идеалния център.

За да се реши проблемът в София, не е необходимо изграждането на скъпа нова инфраструктура. Достатъчно е прилагането на нискобюджетни, но ефективни регулаторни промени:

1.    Обособяване на пространства в началото и края на платените зони (близо до кръстовища или пешеходни пътеки), където автомобил не може да паркира поради риск от ограничаване на видимостта, могат да бъдат разчертани за по 2-3 мотоместа.

2.    Обособяване на малки зони във всяка улична пресечка в центъра. Вместо едно паркомясто за кола, там се осигурява пространство за 4-5 моториста.

3.    Сигурност и заключване: Интегриране на метални анкери (скоби) в асфалта или тротоарната зона на тези места, към които собствениците да могат безопасно да заключат превозните си средства срещу кражба — практика, масова в Лондон и Амстердам.

Насърчаването на мотоциклетния транспорт чрез осигуряване на базови условия за паркиране е сред най-бързите и евтини стъпки към превръщането на София в по-зелен, по-проходим и по-модерен европейски град.IБГНЕС