Армения гласува на парламентарни избори, които ще бъдат тест за курса на премиера Никол Пашинян към Запада, докато страната е изправена пред заплахи и обвинения за намеса от бившата имперска сила Русия.

Армения и Русия формално са съюзници, но Москва сравнява европейските амбиции на бившата съветска република с пътя, който според нея е довел до руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Вотът се провежда след години на сътресения, започнали с идването на Пашинян на власт след масовите протести през 2018 г.

Малката кавказка държава все още преживява последиците от военния контрол, който дългогодишният ѝ противник Азербайджан установи над Карабахския регион.

Конфликтът приключи през 2023 г., когато азербайджанската армия овладя анклава, а по-голямата част от арменското население избяга.

Пашинян представи изборите като избор между траен мир с Азербайджан и връщане към войната.

51-годишният премиер се опитва и да намали зависимостта на Армения от Москва, след като Русия не помогна по време на конфликта за Карабах.

Той замрази участието на страната в доминирания от Русия военен блок, задълбочи връзките с Европейския съюз и Съединените щати и насочи Армения към възможно бъдещо членство в ЕС.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази „пълна подкрепа за преизбирането“ на своя „голям приятел и лидер“ Пашинян. Москва обаче реагира остро на възможността да загуби още един съюзник в своята близка периферия.

„Ще приемем всеки избор, направен от народа“, заяви Пашинян пред журналисти в избирателна секция в Ереван, след като гласува.

Той каза, че след изборите Армения ще води балансирана външна политика и подчерта, че „не стои въпросът за избор“ между Русия и Запада.

Руският президент Владимир Путин отправи показателно предупреждение през май: „Всички виждаме какво се случва с Украйна сега... Как започна всичко? С опита на Украйна да се присъедини към ЕС.“

Кремъл е обвиняван, че се опитва да повлияе на вота.

Анализатори отбелязват дезинформация в интернет, хакерска активност и прокремълски послания, които представят сътрудничеството със Запада като опасно.

В седмиците преди изборите Русия забрани вноса на няколко продукта от Армения - ход, възприет като опит за икономически натиск върху страната.

Арменски представители предупредиха, че „врагове на свободата“ финансират пропагандни кампании.

„Безразсъдно бързане“

Пашинян настоява, че не иска скъсване с Москва.

Кампанията обаче се превърна в битка за геополитическото бъдеще на Армения.

Пашинян и основните му опоненти взаимно се обвиняват, че могат да въвлекат страната в нов конфликт.

Премиерът предупреди избирателите, че Армения може да се изправи пред „катастрофална война“ с Азербайджан до няколко месеца, ако неговата партия „Граждански договор“, която води в социологическите проучвания, не получи силно мнозинство.

Опонентите му определят тази реторика като всяване на страх.

Самвел Карапетян, руско-арменски милиардер, чиято партия „Силна Армения“ е втора в проучванията, отхвърля твърденията, че би върнал Армения в орбитата на Русия. Той обаче предупреди срещу „безразсъдното бързане“ на Пашинян към Запада.

„Русия е била и ще остане наш стратегически партньор и основен икономически партньор“, заяви той.

Карапетян е под домашен арест от миналата година по обвинения в заговор за преврат, които той отхвърля като политически мотивирани.

Европа не крие особено кого би предпочела да спечели.

При знаково посещение през май френският президент Еманюел Макрон подкрепи Пашинян и го посрещна като скъп приятел.

На вечерен прием Макрон взе микрофона, а Пашинян застана на барабаните за изпълнение на „La Boheme“, класиката от 1965 г. на покойния Шарл Азнавур, певец, обичан и в двете страни.

„Гласувах за мир“

Все още не е ясно дали партията на Пашинян ще успее да осигури парламентарно мнозинство от две трети, необходимо за приемане на конституционни промени. Азербайджан настоява за тях като условие за окончателен мирен договор.

Демократичният баланс на Пашинян също е поставен на изпитание.

Осем години след като дойде на власт с обещание да разгради олигархичната система в Армения, той е изправен пред все повече обвинения в отстъпление от демократичните стандарти.

За много арменци обаче опозицията продължава да се свързва с руско влияние и олигарси.

„Гласувах за мир. Само Пашинян може да донесе мир“, заяви пред АФП 63-годишният занаятчия Акоп Акопян.

Друг избирател, 59-годишният машинен инженер Хачатур Мовсисян, каза, че е подкрепил опозиционна партия, „защото страната и всички ние имаме нужда от промяна - във външната политика, във вътрешната политика и в преговорите с Азербайджан“. | БГНЕС