Вместо съвместна декларация Европейският съюз публикува изявление, в което се казва, че европейските лидери приветстват реформите и потвърждават ангажимента си към процеса на разширяване на ЕС, основан на заслуги.

В него се подчертава, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават ключови за постигане на всички ползи от по-тясната интеграция. Акцентира се и върху значението на по-нататъшното засилване на сътрудничеството в областта на външната политика, политиката за сигурност и отбрана.

Европейските лидери използваха среща на върха в Тиват, Черна гора, за да предложат по-бърз път към Европейския съюз за балканските държави, някои от които чакат да се присъединят от десетилетия.

По време на срещата ЕС-Западни Балкани високопоставени представители на блока многократно подчертаха необходимостта от ускоряване на процеса на присъединяване на страните кандидатки, включително шест държави от региона.

„Трябва да направим процеса на разширяване по-бърз и по-убедителен“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Тиват, известен със своето пристанище за суперяхти.

Тя определи разширяването като геостратегическа необходимост и дългосрочна инвестиция в мира, стабилността и сигурността на Европа, като подчерта, че процесът трябва да стане по-динамичен.

След десетилетия на колебания относно бъдещето на балканските кандидатки, инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. възобнови интереса на Брюксел към разширяването, предаде АФП.

Оттогава както Украйна, така и Молдова се присъединиха към списъка на държавите, които чакат членство, заедно с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.

Франция и Германия използваха срещата в Тиват, за да настояват за идеята за „поетапна интеграция“ в ЕС, който в момента има 27 държави членки.

„Заедно с Германия предложихме засилен процес на постепенна интеграция“, каза френският президент Еманюел Макрон при пристигането си на срещата на върха.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подкрепи нуждата от по-ефективен процес, като заяви, че разширяването трябва да стане по-бързо, но без да се изоставя подходът, основан на реформи и резултати.

Сред страните от региона, които трябва да се съобразят по-добре с политиките на ЕС, е Сърбия, която поддържа близки отношения с Русия и не е наложила санкции срещу Москва след началото на войната в Украйна.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Сърбия трябва ясно да определи своята геополитическа ориентация, като подчерта, че не може да има колебание между Русия, Китай и Европа.

Сърбия остава сред най-евроскептичните държави в региона, но президентът Александър Вучич потвърди, че страната продължава своя европейски път и членството в ЕС остава стратегическа цел, въпреки нуждата от допълнителни реформи.

Макар Брюксел отдавна да поддържа идеята всички балкански държави да напредват заедно, Черна гора и Албания все по-ясно се открояват като най-напреднали кандидати, изпреварвайки Сърбия и Босна и Херцеговина , които изостават с необходимите реформи.

Фон дер Лайен заяви, че членството на Черна гора в ЕС до 2028 г. е постижимо и изрази надежда Албания да я последва бързо, като целият регион продължи да се приближава към Съюза. | БГНЕС