Промяната в политиката на Турция доведе до намаляване на икономическите дисбаланси и възстановяване на доверието. Общата инфлация е намаляла, тъй като по-строгите финансови условия оказват влияние върху вътрешното търсене.

Това се казва в позиция на Международният валутен фонд след като приключиха консултацията по член IV. "Пазарните нагласи рязко се подобриха, като местните и чуждестранните инвеститори се насочиха към активи, деноминирани в лири, докато по-ниските цени на суровините, оживеният износ и намаленият внос на злато укрепиха текущата сметка, подкрепяйки значителното подобрение както на брутната, така и на нетната резервна позиция“, отбелзва още МВФ.

От миналата година Турция прилага строга парична и фискална политика, за да преодолее някои от основните проблеми и да ограничи инфлацията.

В изявлението на фонда се казва, че „решителната промяна“ в икономическите политики през изминалата година е затегнала цялостната политическа позиция на Турция, като се добавя, че Централната банка на Република Турция "довела предварителния реален лихвен процент до положителна територия, като същевременно е намалила регулаторната сложност“.

Турската централна банка повиши основния си лихвен процент с 4150 базисни точки от юни миналата година, за да овладее повишената инфлация, която през септември се понижи под основния лихвен процент за първи път от 2021 г. насам.

Годишният темп на инфлация се понижи до 49,4% през миналия месец от близо 52% през август и рязко в сравнение със 75,45% през май. Турската централна банка повиши лихвените проценти до 50% от 8,5%, а правителството повиши данъците и някои такси, за да увеличи приходите, като същевременно прилага фискални мерки за балансиране на рисковете в икономиката. I БГНЕС