След 9 месеца на непрекъснати протести и демонстрации, сръбските власти все още не успяват да спрат антикорупционното студентско движение, което разтърсва тази балканска страна от ноември 2024 г., когато се срути навесът на наскоро реновираната жп гара в Нови Сад, вторият по големина град в страната.

Това се казва в редакционен коментар на авторитетното френско издание "Монд" по повод масовите протести срещу режима на Александър Вучич в Сърбия.

Тази трагедия, която отне живота на 16 души, в Сърбия се възприема като резултат от ендемичната корупция, която цари в тази страна с 6,6 милиона жители.

На власт от 2014 г., първо като министър-председател, а след това и като президент, Александър Вучич никога не е обръщал сериозно внимание на исканията на студентите, които призовават за установяване на работеща съдебна система и поддържане на принципите на правовата държава.

Вучич не желае да удовлетвори и искането им за предсрочни парламентарни избори. След като месеци наред очерняше напълно мирните протести, на 12 август той се впусна в тревожна стратегия на страха, като разположи по улиците на страната мускулести мъже и хулигани, известни като близки до мощната сръбска организирана престъпност, които провокират протестиращите.

Във вторник и събота сблъсъците между привърженици на властта и демонстранти се засилиха в няколко сръбски града, превърнали се в нощни бойни полета.

Неизвестни маскирани мъже разграбват помещенията на управляващата партия. Все по-често полицията извършва брутални арести, чиито видеоклипове се разпространяват в социалните мрежи, с явната цел да сплаши общественото мнение, докато властта обвинява опозицията, че иска да „унищожи Сърбия“ и да вкара страната в „гражданска война“.

Тази стратегия напомня на интервенцията на титушките в Киев по време на революцията на Майдан през 2013-2014 г., когато тогавашната управляваща партия използва групи хулигани и полицаи в цивилни дрехи, за да посее насилие сред мирните събрания.

Самият Вучич подклажда хаоса, който осъжда, и очевидно се надява, че това насилие ще дискредитира сръбските студенти, особено в очите на Европейския съюз (ЕС) и неговите лидери.

За да мобилизира силното проруско течение в страната си, той редовно обвинява, без да представя доказателства че „чуждестранни служби организират цветна революция“.

Но в действителност сръбският президент досега винаги е разчитал на пасивността на Брюксел и европейските столици, които се въздържат да критикуват неговите методи.

Президентът Еманюел Макрон, който през 2024 г. продаде 12 изтребителя Rafale на Сърбия, приветствайки „стратегическата промяна“ в тази страна, която досега беше въоръжена предимно от Русия, се въздържа от всякаква критика.

Германия, която разчита на Вучич да отвори в Сърбия мина за литий, която е от решаващо значение за автомобилната й промишленост, но е много спорна в самата Сърбия, е също толкова дискретна.

В Брюксел Европейската комисия не е по-агресивна. Протестното движение също не е лишено от двусмислие и в шествията се чуват много националистически и проруски лозунги.

Това не трябва да попречи на ЕС да се изправи пред очевидното: продължаването на преговорите за присъединяване със Сърбия под ръководството на Александър Вучич е безсмислено.

Това само засилва убеждението на сръбските опоненти, които смятат, че Европа подкрепя техния автократ. I БГНЕС