Масовото недоволство на гражданите не стихва от ноември миналата година, дори мързеливите летни месеци не намалиха дълбокия гняв срещу престъпния режим. Рейтингът на Сръбската прогресивна партия /СПП/ спада. В обществото цари атмосфера, която изпраща много ясно послание към Вучич, че времето му е отминало. Каквото и да предприемал досега срещу протестиращите студенти и граждани, не само не е дало резултат, а допълнително увеличава общата съпротива. Просто казано, Вучич и прогресивните бандити са с изтекъл срок. Твърде дълго ги търпяхме, време е да слязат от политическата сцена и да се озоват там, където им е мястото – в килиите, излежавайки дълги присъди.

Вучич и неговите прогресивни скакалци не са се страхували от боевете преди, но през последните дни рязко увеличиха дозата насилие, опитвайки се да провокират граждански конфликти, а може би дори и война. Това развитие на събитията е съвсем логично – радикалите не познават други методи за политически действия освен насилието, насилието е тяхната същност от самото им създаване в началото на 90-те години.

Фалангата на Вучич

Изображения на брутално, голо насилие заляха медиите и социалните мрежи. Прогресивни фаланги разкъсват Сърбия и нападат демонстранти – в Бачки Петровац, Бачка Паланка, Върбас, Нови Сад, Белград… Маскирани, мускулести, татуирани момчета, предимно с качулки, въоръжени с ножове, лостове, дървени палки със заострени метални върхове, камъни, пиротехнически средства, замразени бутилки с вода и замразени яйца, както и различни други тъпи предмети за разбиване на глави – те се подреждат, където им каже шефът, и атакуват мирни демонстранти.

Фалангите на Вучич се събират в помещенията на СПП и оттам изстрелват опасни пиротехнически средства по протестиращите граждани. Те се подреждат и на улицата, стратегически позиционирани близо до протеста, и оттам обстрелват граждани, много от които са жени и непълнолетни, с оръдия, бутилки, камъни, гаечни ключове и различни метални предмети. Те преследват демонстрантите по улиците и ги бият.

Фалангите за пребиване нападнаха граждани, организирали изложба за протестите в Бачки Петровац. Няколкостотин бандити от СПП боядисаха фасадите на сгради в Нови Сад със сръбския трикольор и пребиха жители, протестиращи срещу обезобразяването на жилищните им сгради. Във Върбас те атакуваха демонстрантите с предварително подготвени снаряди, предимно замразени бутилки и други подобни, които предварително бяха подготвили и съхранявали в хладилен камион, паркиран близо до помещенията на партията. В Нови Сад те обстрелваха демонстрантите със забранени пиротехнически средства и ги нападнаха няколко пъти. И така нататък.

Личната гвардия на Вучич

Личната армия на Вучич, съставена от така наречените „лоялисти“, всъщност е утайката на сръбското общество, куп башибозуци, които се събират около Сръбската радикална партия от десетилетия. През 90-те години те станаха доброволци в паравоенни формирования и отидоха в Хърватия и Босна да колят и грабят, а днес физически атакуват собствения си народ. Все още не са започнали да използват снайперисти, както предшествениците им, но един от тях извади пистолет и откри огън пред помещенията на партията в Нови Сад.

Хулиганските фаланги на Вучич са съставени от престъпници от всякакъв вид, наркодилъри, бандити, убийци, изтърпели присъдите си, лихвари, фенове на палатки, побойници, подозрителни типове, намерили убежище в управляващата партия, тоест в естествената си среда. В социалните мрежи гражданите са разпознали много от тях, най-често това са хора от подземния свят и криминалната среда. С тях понякога присъстват и партийни служители, което на пръв поглед изглежда странно, но всъщност е логично. Прогресивните кадри по призвание са бандити, измет и са се озовали в държавната администрация и партийни позиции именно заради социопатичните си черти.

Вучич създава своя собствена версия на Щурмабтайлунг, щурмови дивизии. Точно както оригиналните фаланги на СА са били противници на нацистите по улиците на германските градове, а понякога и са ги убивали, днешните наследници на Щурмабтайлунг преследват и бият противници на прогресистите по улиците на сръбските градове. Което ще рече - Вучич се е върнал във фабричните радикални настройки и следва моделите за подражание от злодейската си младост. Никога не бива да забравяме, че той бе високопоставен служител на престъпната Сръбска радикална партия, адютант на Шешел, че е посещавал сръбски позиции по време на обсадата на Сараево, че е заплашвал да убие сто мюсюлмани за един сърбин, че е участвал в преследването и депортирането на хървати от Сърбия, както и в изземването на имуществото им.

Полицията в услуга на престъпниците

Докато прогресивните щурмови дивизии вилнеят и раняват разбунтувалите се граждани, полицията и жандармерията спокойно наблюдават всичко това. Те не само не правят нищо, за да защитят нападнатите от престъпниците, но и самите те търпят насилие от прогресивните паравоенни формирования. Във Върбас можехме да видим странни сцени – щурмовите части на Вучич стрелят по полицаи и жандарми с различни снаряди, а последните спокойно понасят ударите, въпреки че са напълно екипирани да разпръскват демонстрации, въпреки че са длъжни да защитават себе си и другите.

Полицията всъщност сътрудничи тясно с партийните паравоенни формирования, защитава ги, когато се събират в партийните помещения – полицаите обграждат района, за да предотвратят приближаването на демонстрантите. Докато фалангистите бият гражданите, полицията се прави на разсеяна, след което арестува нападнатите и битите и оставя насилниците на мира, никога не им минава през ума да преследват бандитите. Щурмът на Вучич е над закона, по-могъщ от полицията, а партийните престъпници са под специална защита на така наречените сили на реда. Всъщност полицията в Сърбия вече не съществува - тя е униформена, въоръжена група, която не защитава законите, реда, нито живота и имуществото на гражданите, а функционира изключително като партийна полиция, защитавайки банда бандити, узурпирала властта и държавата.

Това е толкова странно, че изисква обяснение за деца в предучилищна възраст. Във всяка общност има социопатични личности, потенциални убийци, крадци и разбойници. Ето защо общността се организира, събира пари и наема група хора, за да защитава всички останали от подобни маниаци. Тази група се нарича полиция. В Сърбия обаче тази група, за която гражданите плащат, изобщо не защитава гражданите, не си върши работата, а работи за престъпници, а повечето полицаи я правят безплатно. Дотук стигнахме след два века опити за създаване на държава. Е, може би държавата все пак не е за всеки.

Десетилетия на зло и поквара

Бандата, която започна четири войни през 90-те години на миналия век, която вилнееше из квартала, извърши множество военни престъпления, унищожи всичко, до което се докопа, направи милиони хора нещастни и изгради кариера върху това – сега иска да започне нещо подобно на вътрешна земя. Тъй като вече не могат да изнасят война извън границите на Сърбия, радикали от всякакви цветове искат да смачкат малко собствения си народ, вече са смачкали всички останали и в момента са извън обсега им. Обществото изглежда малко озадачено, което също е странно. Подстрекателите на война и военните престъпници настояват за започване на гражданска война, така че това е логично, самата дума казва всичко, няма място за учудване.

Целият ужас, който сполетя Сърбия тези дни, е резултат от непобедимо минало, лъжи, зло, самозаблуда, неспособност да се изправим пред собствените си престъпления, да излезем от порочния кръг на злото и покварата, в който попаднахме. Почти четири десетилетия отглеждаме и подхранваме военнопрестъпници, спекуланти, подстрекатели, задушаваме се в националистическа лудост, позволявайки на най-лошите измет и престъпници да се носят на гърба ни.

В продължение на десетилетия по-голямата част от населението гласува за различни радикали, прогресисти, популисти и други производни на една нечовешка, кръвожадна идеология. Тази банда от бандити, която окупира всички сръбски институции от десетилетия, уби нашия премиер Зоран Джинджич, който се опита да промени нещо, и ни върна в непрогледен мрак след кратък период на надежда. Така наречените демократични сили релативизираха миналото, отказаха да се изправят пред престъпленията, съжителстваха, правеха декларации за помирение със социалистите и ни изкараха на глупаци всички.

Последици от забравени грехове

На военноспекулантите никога не е конфискувано ограбено имущество, политическите престъпници не са лустрирани, законът за лустрация никога не е прилаган, а СПП и СРС не са забранени, благодарение на Кощуница, човекът, който поддържаше приемствеността с ерата и режима на Милошевич. Всичко това са само последствия от тези отдавна отминали, за повечето забравени грехове.

По-голямата част се правят на глупави, отричат геноцида в Сребреница, никога не са чували, че Сараево е било под обсада, нямат представа, че половината косовски албанци са били прогонени от Косово, не знаят за хладилни камиони, нямат представа за масови гробове, не ги интересуват концентрационни лагери, опожарени села, разрушени градове, години на масови убийства и потисничество на първите ни съседи.

И сега цялото това потулване на злото под килима, сключване на сделки с престъпници, толериране на най-лошото от света е приключило. Сега кръв тече в сръбските, а не в хърватските, босненските и косовските градове. Войната се завръща у дома. Същите престъпници го връщат, защото са останали ненаказани, защото са били възнаградени за престъпленията си от това разложено общество. I БГНЕС

Анализ на известния сръбски публицист и граждански активист Томислав Маркович